Изследване на Меркурий
Изследването на Меркурий има малка роля в космическите интереси в световен мащаб. Това е най-малко изследваната вътрешна планета.[1] Към началото на 2008 г. Маринър 10 и МЕСИНДЖЪР са единствените космически апарати осъществили близки наблюдения на планетата. МЕСИНДЖЪР направи близко прелитане над Меркурий на 14 януари 2008 г. за да продължи изследванията започнати от Маринър 10 през 1975 г.[2]
Третият апарат изпратен да изследва Меркурий ще бъде BepiColombo, който ще е съставен от две космически сонди. Той е съвместна мисия на Европейската космическа агенция и японската ДЖАКСА. Този апарат и МЕСИНДЖЪР трябва да съберат допълнителна информация, която да помогне за разбулването на много от мистериите на планетата открити от Маринър. Меркурий е труден за изследване поради близостта си до Слънцето, което оправдава неговата нестабилна орбита.
Съдържание |
Интерес към Меркурий [редактиране]
Меркурий никога не е бил основен интерес на космическите програми, защото няма какво толкова да предложи. Заради близостта си със Слънцето, въртенето около собствената му ос е много бавно и температурите на повърхността му варират от 801 °F до -279 °F (427 °C до -173 °C).[3] Има много дискусии относо възможността за тераформинг на планетата и заселване на полюсите, но това ще е възможно в далечно бъдеще и далеч по-малко практично от тераформинг на Марс.
Сегашният интерес към Меркурий е основан на трудно разгадаемите открития на Маринър 10. Преди изпращането на апрарата се е смятало, че планетата обикаля около Слънцето в силно елиптична орбита.[3] Планетата е наблюдава и от земни телескопи и учените са разбрали, че могат да направят много заключения от тези изследвания. Маринър 10 опровергава много от тях.[2]
Друга причина поради, която толкова малко апарати са изследвали планетата е заради близостта ѝ със Слънцето, която не позволява лесно космически апарат да влезе в орбита около Меркурий. Гравитацията на Слънцето дърпа всеки апарат влезнал в орбита на планетата. Освен това апаратите трябва да забавят скоростта си преди да навлязат в неговата орбита и затова се доближават повече до Слънцето и са изложени на още по-голямо гравитационно привличане. Тъй като Меркурий няма почти никаква атмосфера, сонди които трябва да се приземят на повърхността му не могат да я използват за забавяне на скоростта си или да използват парашути.[3] Затова е необходимо огромно количество енергия за да се достигне и изследва планетата.
Маринър 10 [редактиране]
Основна статия: Маринър 10 е сонда, чийто първостепенни цели са излседването на атмосферата, повърхността и физическите характеристики на Меркурий и Венера. Мисията не е струвала много на НАСА, оценява се на около 98 млн. долара. Апаратът е изстрелян на 2 ноември 1973 г. Изстрелването е осъществено от Космически център Джон Ф. Кенеди секунди преди насроченото време.[4] Поради трудността да достигне Меркурий, сондата използва гравитацията на Венера за да ускори скоростта си. Така минава близо до планетата на 29 март 1974 г., докато лети към Слънцето. Тогава е направено първото наблюдение над Меркурий от близък обсег. След това Меринър 10 прави завъртъне около Слънцето в противоположна посока на орбитите на Меркурий и Земята. Това позволява на космическият апарат да мине още 2 пъти покрай Меркурий преди да завърши мисията си. Те са направени на 21 септември 1974 и на 16 март 1975 г. И двата пъти Миаринър заснема еднаква страна на Меркурий и затова излседва само 45% от повърхността му. Мисията завършва със загуба на контакт с Маринър на 24 март 1975, което е вследствие на изразходване на горивото му.[2]
Сондата успява да засече магнитното поле на Меркурий, което много прилича на Земното. Това е изненадващо за учените понеже въртенето на планетата около оста ѝ е много бавно. Фотографирана е и повърхността на планетата, по която има множество ударни кратери.[5] Фотографиите помагат на учените да стигнат до заключението, че планетата не е претърпяла големи модификации на кората си.[6] Наблюденията на Маринър помагат и за изучаване на състава и възрастта на планетата.[7]
МЕСИНДЖЪР [редактиране]
МЕСИНДЖЪР е сонда на НАСА и в момента обикаля около Меркурий. Запускът се е състоял на 3 август 2004 г. от база Кейп Канаверал. Това е втората насрочена дата за изстрелване, първата е на 1 август 2004 г. и е отменена заради бурно време.[8] За да се коригира скоростта на апаратът, той преминава през гравитаионните полета на няколко планети по няколко пъти. Преминава покрай Земята през февруари 2005 и Венера през октомври 2006 г.[2] и отново през 2007 г. Общото пропътувано рзстояние преди да навлезе в орбитата на Меркурий се равнява на около шест и половина години.[1]
Преди да влезе в орбита на Меркурий МЕСИНДЖЪР ще премине около него три пъти. Очаква се той да навлезе в орбитата му през 2011 г., а самата мисия се очаква да приключи някъде през 2012 г., защото няма да има повече гориво за апаратът, с което да се направлява таекторията му.
- Основните въпроси, на които се очаква да отговори МЕСИНДЖЪР са
- Защо планетата е толкова плътна?
- Каква е геоложката история на Меркурий?
- От какво е съставено ядрото му?
- Каква е природата на магнитното му поле?
- Какви са необикновените материали на полюсите на планетата.
BepiColombo [редактиране]
Мисията му включва 2 орбитъра и един спускаем апарат. Това са Меркурий планетъри орбитър (МПО), Меркурий магнитосфер орбитър (ММО) и Меркурий сърфейс елемънт (МСЕ). Всеки апарат има различна цел: МПО трябва да заснеме планетата, ММО трябва да изучава магнитосферата. Европейската космическа агенция и Япония работят съвмество по проекта и всеки трябва да конструира един от орбитърите. ЕКА ще конструира МПО и МСЕ, а Япония ММО.[9]
- BepiColombo трябва да отговори на следните въпроси
- Какво можем да научим за формирането на Слънчевата система от Меркурий?
- Защо Меркурий е толкова плътен всравнение с другите земеподобни планети (включително и Луната)?
- Ядрото на Меркуриий течно ли е или твърдо?
- Дали на Меркурий има тектонска активност днес?
- Защо толкова малка планета има толкова съществено магнитно поле, докато Венера, Марс и Луната нямат?
- Защо наземните наблюдения не откриват наличие на желязо, като най-вероятно планетата го съдържа в големи количества?
- Постоянно засенчените кратери на полюсите съдържат ли сяра или лед?
- Дали незаснетото полукълбо на Меркурий се различава много от това, което заснема Маринър 10?
- От какви механизми е съставена екзосферата?
- Как при отсъствие на йоносфера магнитното поле си взаимодейства със Слънчевият вятър?
- Дали магнетизираната среда на Меркурий има напомнящи на земните явления, като полярното сияние, радиационни пояси и магнитосферни бури.
Подобно на предните два апарата и този ще използва гравитационно подпомагане от Венера и Земята. BepiColombo ще използва Слънчево електрически двигател и ще използва подобни маневри до Луната, Земята и Венера. Тези техники ще забавят орбитърите докато достигнат Меркурий.
BepiColombo е насрочен за изстрелване през август 2013 г. Насрочено е да влезе в орбита на Меркурий през 2019 г. и ще събира информация 1 или 2 години.
Източници [редактиране]
- ↑ а б JHU/APL (2006). MESSENGER: MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging Посетен на 19 април 2008.
- ↑ а б в г Munsell Kirk-editor (November 06, 2006). NASA: Solar System Exploration: Missions to Mercury. Посетен на 19 април 2008.
- ↑ а б в Munsell Kirk-editor (November 06, 2006). NASA: Solar System Exploration: Planet Mercury. Посетен на 19 април 2008.
- ↑ Dunne, James A. (1978). The Voyage of Mariner 10: Mission to Venus and Mercury (NASA SP-424). U.S. Government Printing Office. p. 45. ASIN B000C19QHA.
- ↑ Dunne, 1978, p. 74
- ↑ Dunne, 1978, p. 101
- ↑ Dunne, 1978, p. 103
- ↑ Rayl, A.J.S. (2004). MESSENGER Launch to Mercury Postponed. Посетен на 19 април 2008.
- ↑ ESA (2007). BepiColombo. Посетен на 19 април 2008
Външни прапратки [редактиране]
- ((en)) Маринър 10.
- ((en)) МЕСИНДЖЪР.
|
|||||||||||||
|
|||||||||||
