Имир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Имир.

Один, Вили и Ве убиват Имир. Лоренц Фрьолих (1820-1908).

Имир (Ymir), известен и като Аургелмир (Aurgelmir) е леден великан в скандинавската митология, първото живо същество, появило се в изначалната бездна Гинунгагап и основна фигура в скандинавския мит за сътворението на света.

Според мита Имир се ражда от вледенените от Нифлхайм води на реките Еливагар при приближаването им до горещината на страната на огъня Муспелхайм. При срещата на леда с горещината от Муспелхайм, той започва да се топи; искрите излитащи от страната на огъня се смесват с топящия се лед и му вдъхват живот и така се появява Имир. От този топящ се лед по-късно се появява и гигантската крава Аудумла, от чието виме изтичат четири реки мляко, с което се храни великанът.

Имир е родоначалник на ледените великани, т. нар. хримтурси (а чрез тях и на йотуните). Според легендата докато спи, по тялото на Имир избива пот от топлината и от тази пот се раждат мъж и жена, а от краката му — шестглавия великан Трудгелмир.

Митовете представят Имир като жесток и своенравен и затова когато по-късно се появяват Один, Вили и Ве, синове на хримтурсите Бор и Бестла, те решават да го убият и да вземат властта му. Когато го убиват, от раните на Имир изтича толкова много кръв, че всички ледени великани се издавят, с изключение на внукът му Бергелмир и неговата съпруга. Те двамата стават родоначалници на новото поколение великани в скандинавската митология, т. нар. йотуни.

След убийството на Имир, Один, Вили и Ве използват тялото му, за да създадат света. От кръвта на Имир те правят реките, от плътта — сушата; здравите му кости стават планините, а натрошените кости, зъбите и челюстите — скалите и камъните. От черепа на Имир правят небето, като го поставят така, че четирите му края да достигат краищата на земята и под всеки край поставят по едно джудже. Имената на джуджетата са Нордри (Север), Судри (Юг), Вестри (Запад) и Аустри (Изток). Облаците по небето са създадени от мозъка на Имир, а за направата на небесните светила и звездите, тримата братя използвали въглени и искри от Муспелхайм. Веждите на Имир са използвани, за да се огради новосъздадената суша Мидгард (Средна земя) и да се изолира тя от вредното влияние на страната на великаните Йотунхайм. От червеите, пъплещи по мъртвото тяло на великана, тримата братя създават джуджетата (т. нар. цверги), известни и като гноми или черни елфи (в скандинавската митология — алви), както и светлите елфи. На джуджетата е дадена във владение подземната страна Сварталвсхайм (Страна на черните елфи), а на светлите елфи, населяващи въздуха, — страната Льосалвсхайм (Страна на светлите елфи).

Скандинавският мит за сътворението на света от тялото на митично същество не е изолирано явление. Сходни мотиви се срещат в митове от древноиндийската митология (митът за Пуруша), китайската митология (Пан гу), шумеро-акадската митология (Тиамат), ацтекската митология (Сипактли) и др.

Литература[редактиране | edit source]

  • Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1992.
  • Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.