Ацтекска митология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каменен календар на ацтеките. Музей по антропология и история, гр. Мексико

Ацтекска митология се нарича комплексът от митологични представи и вярвания на ацтеките, населявали територията на днешно Мексико.

Основни мотиви в ацтекската митология[редактиране | edit source]

Ацтеките се появяват в Мексико от север в края на 12 в. - началото на 13 в. и усвояват митологичните представи на своите предшественици толтеките, както и взаимстват от тези на сапотеките, маите, миштеките и тараско, а също така и от тези на покорените от тях по-малки племена.

Основни мотиви в митологията на ацтеките са непрекъснатата борба между доброто и злото, зависимостта на хората от волята на божествата, цикличността на вселенското развитие. Вярват, че на всеки 52 години вселената е застрашена от унищожение и затова краят на такъв цикъл и започването на новия са ознаменувани с много тържествени и изключително важни за тях обреди. Основно вярване е и това, че боговете изпитват постоянна нужда да се хранят с човешка кръв, иначе биха загинали, което ще причини световна катастрофа. Затова при ацтеките е силно застъпена практиката на човешките жертвоприношения.

Характерно за ацтекската митология е и нееднозначността и съчетаването на единичност и множественост на божествата. Така например Кетцалкоатъл е и белият Тескатлипока, Шипе Тотек е червен Тескатлипока (възможно е това да е заемка от митологията на толтеките), Тлалок е единствен бог на дъжда и и бурята, но и много тлалоци живеят в планините.

Етапи в развитието на света според митологията на ацтеките[редактиране | edit source]

Кетцалкоатъл и Тескатлипока. Илюстрация от Кодекс Борбоникус.

Според ацтеките светът (вселената) е създаден от боговете Тескатлипока и Кетцалкоатъл. В развитието си е преминал през четири етапа, като днешния е петият.

Първият етап е ерата, наречена „Четирите ягуара“. При нея върховен бог (Слънцето) е Тескатлипока, а земята е населявана от племето на великаните, които са избити от ягуарите.

Втората ера се нарича „Четирите ветрове“ и Слънце (върховен бог) е Кетцалкоатъл. Ерата завършва с ураганни ветрове, а хората се превръщат в маймуни.

Третата ера, „Четирите дъждове“, е ерата на Тлалок, който е върховен бог и завършва с потоп.

През четвъртата ера, известна като „Четирите води“, Слънце става богинята на водите Чалчиутликуе. Ерата приключва също с потоп, а хората се превръщат в риби.

Петата, съвременната ера, е ерата на „Четирите земетресения“. Върховен бог е Тонатиу и според митовете тя трябва да завърши с ужасяващи природни катаклизми.

Устройство на света[редактиране | edit source]

Подобно на много други митологични системи, ацтекската митология разглежда света в хоризонтален и вертикален план. Според ацтеките хоризонтално светът е разделен на четири части и център. Над центъра властва богът на огъня Шиутекутли. Четирите части са ориентирани по посоките на света. Изток е страната на изобилието и благоденствието и над него господстват Тлалок и Мишкоатл; Запад също се смята за добро място, тъй като се вярва, че там е домът на бог Тлауискалпантекутли (планетата Венера) — едно от превъплъщенията на Кетцалкоатъл. Юг е приеман като област на злото, негови владетели са Шипе Тотек и Макуилшочитл, а Север е владение на бога на смъртта Миктлантекутли.

Във вертикален план според ацтеките светът се дели на 13 небеса, всяко подвластно на отделен бог и девет подземни ада (подобна представа съществува и в митологията на маите).

За обслужването на култовете към божествата си, ацтеките създават добре развита жреческа институция и ритуално-празнична система. На боговете са строени импозантни храмове, в които са поставяни техни статуи; в тяхна чест се създават химни и славословия.

Пантеон[редактиране | edit source]

Митология
Вижте още

Мъдреци и културни герои[редактиране | edit source]

Митични места[редактиране | edit source]