Ингрид Бергман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ингрид Бергман
IngridBergmanportrait.jpg
Родена
Починала
29 август 1982 г. (67 г.)
Активни години 1935-1982
Брачни партньори

Арон Петер Линдстрьом (1937-1950) Роберто Роселини (1950-1957)

Ларс Шмидт (1958-1975)
Оскари

Най-добра главна женска роля:
Светлина от газова лампа (1944)
Анастасия (1956)

Най-добра второстепенна женска роля:
Убийство в Ориент Експрес (1974)
Награди Еми

Най-добра женска роля:
Завъртане на винта (1960)

Жена наречена Голда (1982)
Награди Златен глобус Най-добра главна женска роля:
Светлина от газова лампа (1945) Камбаните на света Мария (1946)
Анастасия (1957)
Жена наречена Голда (1983)
Награди на БАФТА Най-добра второстепенна женска роля:
Убийство в Ориент Експрес (1974)
Страница в IMDb
Ингрид Бергман в Общомедия

Ингрид Бергман (на шведски Ingrid Bergman, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Бериман) е шведска актриса, носителка на три Оскара.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Класирана е на четвърто място сред най-добрите актриси за всички времена.[1] Класирана е на 19-то място в класацията за 100-те най-красиви жени за всички времена.[2] Нейният втори съпруг е известният италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Това, което я отличава от актрисите в Холивуд в началото на кариерата ѝ е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси.

Най-значимата и най-известна нейна роля е във филма Казабланка (1942), където партнира на Хъмфри Богарт. Умира на рожденния си ден след дълго боледуване от рак на гърдата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.afi.com/tvevents/100years/stars.aspx
  2. http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-04-29.htm

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ингрид Бергман. Моят живот. С., Наука и изкуство, 1989.