Йезуитски мисии в земите на гуараните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йезуитски мисии в земите на гуараните
Jesuit Missions of the Guaranis: San Ignacio Mini, Santa Ana, Nuestra Señora de Loreto and Santa Maria Mayor (Argentina), Ruins of Sao Miguel das Missoes (Brazil)
*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Reducciones.PNG

Йезуитски мисии в земите на гуараните.
Държава Флаг на Аржентина Аржентина и Флаг на Бразилия Бразилия
Тип Културно наследство
Критерии (iv)
Справка
Регион** Латинска Америка и Карибите
Регистрационна справка
Вписване 1983  (7ма сесия)
Разширение 1984
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Йезуитските мисии в земите на гуараните (на испански: Las misiones jesuíticas guaraníes) са католически мисии в Южна Америка, създадени в началото на ХVІІ век от Ордена на йезуитите в районите, населени от индианците гуарани, на територията на съвременните държави Парагвай, Аржентина и Бразилия.

Тези мисии се отличават от мисиите в други райони по това, че не се опитват да наложат на индианците европейския начин на живот, а само да ги покръстят в християнската вяра. Под ръководството на йезуитите индианците постигат своеобразна автономия в рамките на Испанската и Португалската колониални империи. Индианският труд в мисиите бил ефективен и икономически успешен. Когато възниква заплаха от нападания на роботърговци, индианците създават въоръжено опълчение за защита. Съпротивата срещу търговците на роби, а също високата степен на независимост и постигнатия икономически успех, са сред основните причини за изгонването на йезуитите от Новия Свят през 1767 г. и разрушаването на мисиите им.

История[редактиране | edit source]

През 1608 г. испанските йезуити основават на територията на съвременен Парагвай своите първи поселища и мисии. Йезуитите успяват да покръстят и да цивилозоват в значителна степен повече от 170 000 индианци. Новопъкръстените християни стават уседнали заселници и започват да се занимават със земеделие и скотовъдство. Йезуитите внасят нови агротехнически култури и познания, обучават индианците на различни занаяти, предават им нова духовна култура, организират музикални и певчески хорове и оркестри, научават ги да правят музикални инструменти, да ваят статуи и да строят. Индианците работят в различни работилници и успяват да построят храмове и постройки, които са забележителни образци на архитектурното изкуство.

Във всяко поселище има свещеник - йезуит,с викарий, който изпълнява не само духовните си задължения но и задълженията на ръководител на местната администрация, макар и формално индианците да имали свои вождове - касици. Всички работи на плантациите и в строителството се изпълняват от индианците под надзора на йезуитите. Основен език в йезуитските мисии и поселища е гуарани - езика на местните индианци, едва в средата на XVIII век той постепенно започва да се измества от испанския, с нарастване броя на метисите. Индианците се отнасят враждебно към всички чуждоземци, и даже към испанците, които не принадлежали към Йезуитския орден.

Йезуитите имат постоянни конфликти с гражданските власти на колониите, но фактически били почти напълно независими от метрополията. Още по голяма самостоятелност те постигат през 1726 г., когато е издаден кралски декрет , по силата на който техните поселища, са иззети от подчинеността си на местните парагвайски власти и предадени под юрисдикцията на отдалечения вицекрал на Вицекралство Рио де ла Плата. През 1750 г. Испания и Португалия сключват т.н. Мадридски договор, по силата на който 7 йезуитски поселения, в това число и Асунсион преминават под португалсско владение. Йезуитите отказват да се подчинят на това решение. Избухва кръвопролитна война, продължила 4 години (1754—1758), и завършила с победа на испано-португалските войски. След войната следва пълно изгонване на йезуитите от всички испански владения в Америка през 1768. Техните многочислени и богати мисии постепенно западат; гуараните изпадат в бедност и лишения, изоставят мисиите и се завръщат към стария си начин на живот в горите.

Световно наследство[редактиране | edit source]

# Изображение Название Местоположение Време на създаване Година на включване Критерий
1 SanIgnacioMini-ChurchEntranceRuins.jpg Мисия "Сан Игнасио Мини"
(на испански: San Ignacio Miní)
провинция Мисионес, Аржентина XVIIXVIII век 1983, 1984 275 iv
2 Santa Ana Mission Cemetery - Argentina.jpg Мисия "Санта Ана"
(на испански: Santa Ana)
провинция Мисионес, Аржентина XVIIXVIII век 1983, 1984 275 iv
3 Misión de Nuestra Señora de Loreto. Siglo XVIII.jpg Мисия "Нуестра Сеньора де Лорето"
(на испански: Nuestra Señora de Loreto)
провинция Мисионес, Аржентина XVIIXVIII век 1983, 1984 275 iv
4 Santa Ana Jesuit-Guarani mission 1.jpg Мисия "Санта Мария ла Майор"
(на испански: Santa María la Mayor )
провинция Мисионес, Аржентина XVIIXVIII век 1983, 1984 275 iv
5 Ruinas de Sao Miguel das Missoes.jpg Мисия Сао Мигел дас Мисойнс
(на португалски: Sao Miguel das Missoes)
щат Риу Гранди ду Сул, Бразилия XVIIXVIII век 1983, 1984 275 iv
6 Trinidad (Paraguay).JPG Мисия "Сантисима Тринидад дел Парана"
(на испански: Santísima Trinidad del Paraná)
департамент Итапуа, Парагвай XVIIXVIII век 1993 648 iv
7 Reducciones Jesuíticas de Jesús de Tavarangué.JPG Мисия "Хесус де Таварангуе"
(на испански: Misión jesuítica de Jesús de Tavarangué)
департамент Итапуа, Парагвай XVIIXVIII век 1993 648 iv

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]