Йордан Гюлемезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Гюлемезов
български политик
Роден
Починал
9 февруари 1983 г. (102 г.)
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   

Йордан Милев Гюлемезов е български печатар и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1880 г. в Брезник. Членува в БРСДП от 1897 г. Работи като словослагател от 17 годишен в Софийската държавна печатница. Участва активно в стачките на печатарите и железничарските работници. През 1906 г. заедно с други съмишленици организира Пернишката стачка. От 1910 до 1921 г. е секретар на Софийската работническа печатарска секция. Редактира в. „Печатар“. По време на Първата световна война е осъден за антивоенна дейност. От 1921 до 1923 г. е секретар на Съюза на работниците от графическото производство. Секретар на НРПС в периода 1926 – 1936 г. В периода 1932 – 1939 г. е член на ЦК на БКП. Арестуван и интерниран за комунистическа дейност. В периода 1950 – 1971 г. е член на Президиума на Народното събрание. Член е на ЦС на Българските професионални съюзи. Между 1954 и 1976 г. отново е член на ЦК на БКП.[1] Награждаван е със званието „Заслужил полиграфист“, „Народен полиграфист“ (1981), „Герой на социалистическия труд“ (указ № 537 от 7 септември 1964), „Герой на Народна република България“ (1970) и носител на 6 ордена „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963, 1965, 1970, 1980)[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, Централен държавен архив, София, 2003, с. 274, архив на оригинала от 2 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170202065856/http://gov.archives.bg/guides/12_P_BKP2.pdf, посетен на 28 януари 2017 
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 241
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 34