Карл Трънка
| Карл Трънка Karel Adam Trnka | |
| чешки и български строителен инженер | |
 Студийна фтография на семейство Трънка. Мария Панова Трънка и инж. Карл Адамов Трънков (25-годишнината от сватбата им 1880 - 1905). Отзад първи инж. Карл Трънка, Адам Трънка между тях седнала д-р Ана Трънка-Огнянова. Трети ред: Владимир, Кирил, Любен, Константин. | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Ана Трънка-Огнянова Любен Трънка Константин Трънка Адам Трънка Карл-Петър Трънка |
| Други роднини | Карл Огнянов (внук) |
Карл (Карел) Адам Трънка (на чешки: Karel Adam Trnka, на немски: Karl Adam Trnka) e чешки и български строителен инженер, родоначалник на пътното и мостовото строителство в следосвобожденска България.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1853 г. в Пилзен, Австрийската империя,[2] в семейството на Ана Стромак и Адам Трънка – далечен потомък на Ян и Вацлав Трънка, които през XVII век за заслуги получават титлата барон фон Кровиц (фон Дорнвер). Ана и Адам Трънка имат 12 деца, от които пет стават инженери.[3] Карл Трънка завършва Политехниката в Мюнхен през 1874 г.[2] Пристига в България като доброволец, военен инженер по време на Руско-турската война (1877 – 1878).[4][3] При освобождението на град Сливен се запознава с учителката Мария Панова, която по народен обичай посреща руските войски с хляб и сол; по-късно се оженва за нея и остава в България.[3] Работи в градовете София, Сливен, Пловдив, Русе, Кюстендил, Търново.[2]
Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след края на войната е включен в екипа по трасирането и строителството на железопътната линия Русе –Гюргево (1878). През следващите години участва в проектирането и строителството на жп линиите Цариброд – София – Вакарел (1888) и Ямбол – Бургас (1888 – 1895), в трасирането на жп линията Радомир – Кюстендил (1894 – 1895) и проучването на линията Търново – Борущица. Ръководи прокарването на 23 тунела в България, минаващи под планините.[2][5][1]
Изпълнява длъжностите губернски инженер в Сливен (до 1879), инженер на Татар-Пазарджишкия департамент в Пловдив (до 1879), окръжен инженер в Русе (до 1884), главен инженер в Софийската община (до 1886). Работи и като рисувател и геометър в Софийската община, в канализационното бюро (1994). Директор е на Главното предприятие по постройките на жп линиите през периода 1905 – 1914 г. Частен предприемач.[5]
Обществена дейност и благотворителност[редактиране | редактиране на кода]
Карл Трънка е заместник-председател на „Славянска беседа“, председател на дружество „Чех“ и на дружество „Прага“. Член е на БИАД от 1910 г.[5]
Завещава финансови средства на фонда за построяването на Чехословашкия народен дом в София и за Дома на българските инженери и архитекти.[5]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Карл и Мария Трънка имат седем деца: една дъщеря – Ана Трънка, и шест сина – Карл, Адам, Владимир, Константин, Любен и Кирил. От тях трима стават инженери: Карл, Любен и Кирил, Владимир е химик, Адам – военен, а Константин – юрист.[3]
Карл Трънка почива през 1923 г. в София.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Карл Трънка (1853 – 1923) | Мария Панова (1858 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Адам Трънка (1878 – 1946) | Иван Огнянов (1878 – 1929) | Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921) | Карл-Петър Трънка (1882 – 1954) | Любен Трънка (1898 – 1964) | Константин Трънка (1895 – 1963) | Мария Лещова (1895 – 1956) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангелина Василева (1917 – 2005) | Карл Огнянов (1916 – 1987) | Карл Трънка (1934 – 2006) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 59.
- ↑ а б в г д е Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 142.
- ↑ а б в г д Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. Памет за проф. д-р Карл Огнянов. София, Зодиак-ВН, 1992. с. 18.
- ↑ Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 58.
- ↑ а б в г Върбанова, Валентина. Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878 – 1940. София, Парадигма, 2018. ISBN 978-954-326-337-0. с. 143.