Карл-Петър Трънка
| Карл-Петър Трънка | |
| български корабостроителен инженер и морски офицер | |
 | |
| Роден |
4 февруари 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Карл Трънка |
| Братя/сестри | Адам Трънка Ана Трънка-Огнянова Любен Трънка Константин Трънка |
| Други роднини | Мария Трънка (снаха) Иван Огнянов (зет) Карл Огнянов (племенник) |
Карл-Петър Трънка е български корабостроителен инженер,[1] морски офицер.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 4 февруари 1882 г. в Сливен.[1] Произхожда от видно сливенско семейство (по майчина линия), в дома на дядо му и баба му Димитър и Кортеза Панови Васил Левски е бил на Коледа 1871 г. Майка му Мария Панова, учителка, при освобождението на града поднася хляб и сол на руските войски и точно тогава се запознава с инж. Карл Трънка – чех, доброволец в руските пионерни войски, за когото после се омъжва. Той участва в построяването на голяма част от железопътните линии в България. Мария и Карл Трънка имат 7 деца – една дъщеря, Ана, и шестима сина – Карл-Петър, Адам, Владимир, Константин, Любен и Кирил; от тях трима стават инженери: Карл-Петър, Любен и Кирил.[3]
Завършва Държавната мъжка гимназия в София и Машиностроителното техническо училище във Виена. От 1906 до 1908 г. следва като свободен студент в Политехниката за морско инженерство към Министерството на военния флот на Франция и завършва със специалност „Корабостроителен инженер“.[1]
За заслуги през Първата световна война е награден с два ордена „Свети Александър“.[4] Служи в българския военен флот до октомври 1920 г. Работи като инженер-механик и инженер корабостроител. Преподавател е в Машинното училище. Началник на Флотския арсенал. Работил е в реномирани европейски корабостроителници („C. Wohlheim“ – Бреслау и „Sir W G Armstrong Whitworth & Co“ – Нюкясъл на Тайн) и като експерт на „Bureau Veritas“. Организира корабостроенето в Царево (1941 – 1951 г.), там проектира и ръководи строителството на най-големия български дървен кораб „Горянин”.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Карл Трънка (1853 – 1923) | Мария Панова (1858 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Адам Трънка (1878 – 1946) | Иван Огнянов (1878 – 1929) | Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921) | Карл-Петър Трънка (1882 – 1954) | Любен Трънка (1898 – 1964) | Константин Трънка (1895 – 1963) | Мария Лещова (1895 – 1956) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангелина Василева (1917 – 2005) | Карл Огнянов (1916 – 1987) | Карл Трънка (1934 – 2006) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||