Карл II Наварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карлос II
крал на Навара
Charles le Mauvais.jpg
Лични данни
Управление 1349-1387
Други титли граф Еврьо
Роден 10 октомври 1332
графство Еврьо, Франция
Починал 1 януари 1387
Памплона, Навара
Семейство
Династия Капетинги — дом Еврьо
Баща граф Филип д'Еврьо
Майка Жана II Наварска
Герб COA Navarre Evreux Charles II d'Evreux le Mauvais (1332-1387).svg
Карлос II в Общомедия

Карлос II (на френски: Charles le Mauvais) (Евро наричан Карлос Злия) e крал на Навара в периода 1349-1387 и граф на Еврьо (1343-1387). Произхожда от основен клон на династията на Капетингите — дом Еврьо. Освен пиренейското кралство Навара той притежава и земи в Нормандия, наследени от баща му граф Филип д'Еврьо и майка му Жана II Наварска, която получава като компенсация за отказа ѝ от претенции и загубата на Шампан и Бри през 1328. Изиграва важна роля в развитието на Стогодишната война между Англия и Франция, като често сменя страната в зависимост от желанията си. Своето прозвище «Злия» Шарл дължи на това,че бил заповядал да обесят дошлите пред него дворяни да се оплакват (реално това прозвище му дали в началото на XVI в.).

Живот[редактиране | edit source]

Тъй като баща му е първи братовчед на Филип VI Валоа, а майка му е единствената дъщеря на Луи X той е наследник на френските крале, както обича да изтъква, но земите му във Франция са нищожни. След наследяването на трона през октомври 1349 г. той посещава Навара за да бъде коронясан през пролетта на 1350 г., но иначе ако изключим кратките посещения до кралството си, Карлос прекарва първите дванадесет години от управлението си във Франция; използва Навара като източник на доходи, с които да се издигне във Франция. Дори таи амбиции някой ден да стане крал на Франция, като единствен внук на Луи Х и правнук на Филип III.

Смъртта на Карлос де ла Серда и отношения с Жан II[редактиране | edit source]

Карлос служи като кралски лейтенант при Лангедок през 1351 г. и командва армията превзела Порт-Сен-Мари през 1352 г.. Същата година взема за жена Жана Валоа, дъщеря на френския крал Жан II Френски. Скоро завижда на френския конетабъл Карлос де ла Серда, управител на на Шампан, Бри и Ангулем. Карлос смята, че тези територии му принадлежат по право, тъй като някога са принадлежали на майка му наварската кралица, но ѝ са отнети, а в замяна ѝ са дадени нищожни компенсации.

Брак и деца[редактиране | edit source]

Шарл II бил женен за дъщерята на крал Жан II, Жана Френска (1343—1373), от която имал деца:

  1. Мария (1360—1400) —от 20 януари 1393 омъжена за Алфонсо Арагонски, херцога Ганди (ум в 1412)
  2. Шарл III (1361—1425) — крал на Навара.
  3. Бона (1364—1389).
  4. Пиер д’Еврьо, граф Мортен (31 март 1366—29 юли 1412).
  5. Филип (1368)
  6. Жана Наварска (1370—1437) — омъжена за Жан IV, херцог на Бретан, а след това за Хенрих IV, крал на Англия.
  7. Бланш (1372—1385).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Autrand Françoise. Charles V: Le Sage. — Paris: Fayard, 1994. — P. 909. — (Grandes chroniques de France). — ISBN 2213027692.
  2. Favier Jean. La guerre de Cent Ans. — Paris: Fayard, 1980. — 678 p. — (Les Grandes études historiques). — ISBN 2213008981. (русское издание: Фавье Жан. Столетняя война / Пер. с франц. М. Ю. Некрасова. — СПб.: Евразия, 2009. — 656 с. — (Clio). — 3 000 экз. — ISBN 978-5-91852-004-8.)
  3. Басовская Н. И. Столетняя война: леопард против лилии. — М.: АСТ, Астрель, 2007. — 448 с. — (Историческая библиотека). — 4 000 экз. — ISBN 978-5-17-040780-4.
  4. Bordonove Georges. Charles V le Sage. — Pygmalion, 1985. — 314 p. — (Les Rois qui ont fait la France, Les Valois). — ISBN 2-85704-185-3.
  5. Перруа, Эдуард Столетняя война. — Санкт-Петербург: Евразия, 2002. — 480 p. — 1500 экз. — ISBN 5-8071-0109-Х.
  6. Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. — 637 с. — (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9.