Кирил Валявичарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Валявичарски
български офицер
ЗваниеПолковник
Служи наНационално знаме на България България
Военно формирование84-ти пехотен полк
13 пехотен полк
15 погр. сектор
6 пехотен полк
ШЗО
2-ри погр. уч.
3-ти погр. секция
27 пехотен полк
Военното училище
Военното училище
Командвания22-ри пехотен полк
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Национално знаме на България София, България

Кирил Стоилов Валявичарски[1] е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Валявичарски е роден на 24 март 1895 година в кюстендилското село Трекляно. През 1916 година завършва Военното училище в София. През 1931 г. е назначен на служба в Школата за запасни офицери, през 1933 г. служи в 2-ри пограничен участък и същата година е прехвърлен в 3-ти погранична секция. През 1934 г. е назначен за домакин на 27 пехотен чепинскиполк, а от следващата служи във Военното училище. От 1941 година е командир 22-ри пехотен тракийски полк, а през 1943 г. е назначен закомандир на 25 пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус в Поморавието. Уволнен е на 13 септември 1944[2].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Ташев фамилията е предадена като Валявичевски
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]