Клара Цеткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клара Цеткин
германска социалистка
Клара Цеткин 
Родена: 5 юли 1857 г.(1857-07-05)
Видерау, Саксония
Починала: 20 юни 1933 г. (на 75 г.)
Архангелское, СССР

Клара Цеткин (на немски: Clara Zetkin) (5 юли 1857 - 20 юни 1933) е известна социалистка и борец за правата на жените.

Биография[редактиране | edit source]

Клара Цеткин е родена като Клара Айснер в селото Видерау, Саксония. Докато учи за учител в Лайпциг, тя установява контакти със женското движение и работническото движение в Германия от 1874. В Лайпциг се запознава и с бъдещия си съпруг руснака Осип Цеткин. През 1878 се присъединява към Социалистическата работническа партия (Sozialistische Arbeiterpartei, SAP). През 1890 името на партията е модернизирано на Германска социалдемократическа партия (Sozialdemokratische Partei Deutschlands, SPD).

Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910.

През 1878 година федералния канцлер на Германия Ото фон Бисмарк забранява със закон дейността на социалистите в Германия. Клара отива в Цюрих през 1882, а година по-късно — при своя съпруг в Париж. Приема неговата фамилия без да сключва брак, за да не загуби германското си гражданство. Раждат им се двама сина — Максим и Костя. Осип Цеткин се разболява тежко и умира парализиран през 1889. По-късно Цеткин се омъжва за художника Георг Зундел, който е осемнадесет години по-млад от нея и с който живее в периода от 1899 до 1928. По време на престоя си в Париж, тя играе важна роля във формирането на групата на социалистите за Социалистическия интернационал. На проведения Социалистически интернационал през 1889 в Париж, Клара Цеткин представя реферат, който води до активирането на участието на жените в социалистическото движение. През същата година е издадена нейната книга "Работничките и женският въпрос на настоящето", която поставя основите на теорията на еманципацията на жените социалистки.

През 1890 в Германия са отменени "социалистическите закони" и Цеткин се завръща. Започва да развива социалдемократическото движение в Германия; от 1891 става редактор на социалдемократическия вестник за жени Die Gleichheit (Равенство), който ръководи в продължение на 25 години. Тя е е организатор на първия Международен ден на жената на 8 март 1911, идеята за който представя в Копенхаген.

По време на Първата световна война Цеткин, заедно с Карл Либкнехт, Роза Люксембург и други влиятелни социалисти от Германската социалдемократическа партия, отхвърлят политиката на партията за съгласие с правителството и въздържане от стачки по време на войната. Освен различните антивоенни мероприятия, Цеткин организира и международна социалистическа антивоенна конференция на жените в Копенхаген през 1915. В резултат на нейните антивоенни прояви, тя няколкократно е арестувана по време на войната, но в резултат на протести е освобождавана.

През 1916 Цеткин е един от съоснователите на Спартакистката лига (Spartakusbund) и Независимата германска социалдемократическа партия (Unabhängige Sozialdemokratische Partei Deutschlands, USPD), която се отделя през 1917 от Германската социалдемократическа партия. През януари 1919 е основана Германската комунистическа партия (KPD) към която Цеткин се присъединява и я представлява в Райхстага в периода от 1920 до 1933. До 1924 Клара Цеткин е член на централния офис на комунистическата партия, където ръководи партийно ориентирани вестници за жената (например: Комунистката, Die Kommunistin), а от 1927 до 1929 е член на централния комитет на партията. Тя също е член на изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1921 до 1933. През август, докато е почетен председател на Райхстага, тя предупреждава за опасността от националсоциализма.

Когато Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия взимат властта, Германската комунистическа партия е изгонена от Райхстага, след пожара в сградата през 1933. Цеткин отива в изгнаничество в Съветския съюз, където ръководи секретариата на третия Социалистически интернационал. Като противничка на Сталин, тя попада в политическа изолация, въпреки че на нея се оказват официални почести. Умира в Архангелское, близо до Москва, през 1933, на 76-годишна възраст. Тя е погребана до стената на Кремъл в Москва.