Климент Карагюлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Карагюлев
български просветен деец
Роден
Починал
1916 г. (47 г.)

Учил вСофийски университет
Карагюлевъ, Климентъ, Йорданъ Ивановъ, Серафимъ Барутчийски. История на литературата: Ч. 1-3 / Ч. 1. Древни литератури. Пловдивъ, Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, 1905.

Климент Наумов Карагюлев е български просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Климент Карагюлев е роден през 1866 година в Охрид, тогава в Османската империя[1] или на 19 март 1868 година.[2] Принадлежи към големия охридски род Карагюлеви. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Климент Карагюлев е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.[3] В 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[4] В 1892 година Карагюлев е основател на списание „Лоза[5] и е член на Младата македонска книжовна дружина.[6] Същата година завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В 1900 година е делегат на Самоковското дружество на Седмия македонски конгрес.[7]

След освиркването на цар Фердинанд при откриването на Народния театър в 1907 година е назначен за професор в университета на мястото на един от стачкуващите професори, но се отказва от назначението и излиза с отворено писмо, заради което е уволнен.[8]

Преподава в Казанлъшкото Педагогическо училище,[9] в Софийското техническо училище,[10] където открива таланта на Христо Смирненски.[11]

Автор е, заедно с Йордан Иванов и Серафим Ив. Барутчийски, на „Всеобща история на литературата“, както и на много учебници.[8]

Ученикът на Карагюлев в Техническото училище Георги Томалевски пише за него:

Един ден в нашите класни стаи влиза човек, който става не някакъв епизод или само бледен спомен от нашето ученическо време, а направо съдба. Това е нашият преподавател по литература Климент Карагюлев - високопросветен патриот от Охрид... Климент Карагюлев обаче излъчва от себе си странен огън и непрекъснат ентусиазъм. Аз не помня човек с повече пламък от него. Тоя ентусиазъм и пламък се излъчват не само от неговите думи, но от неговата стойка, глас и може би най-много от неговите блестящи тъмни очи, в които винаги гори нещо.[12]

Ние отидахме в това училище да учим техника, но се сблъскахме с надвиващото над всичко слово на тоя неповторим човек, на тоя стихиен патриот, оратор и приятел на бедните младежи... Аз напълно съм убеден, че той изигра голяма роля да избледнее съвсем техникът Христо Измирлиев и да се пробуди поетът Христо Смирненски. Групичката другари в ъгъла на двора не приказва вече за нищо друго освен за литература и за впечатлението от последната лекция на нашия учител Карагюлев.[12]

От ден на ден Карагюлев става по-значителен фактор за развитието на Смирненски. Думите на тоя рядък преподавател с маслиненочерните очи, жестът на хубавата му ръка, заразяващото слово, изрядното му писмо и безукоризнено извършваните езикови анализи създават у бъдещия поет стил, чувство за фразата, образност, усет за ритъм и рима и най-много любов към поезията. Карагюлев познава увлечението на младите хора към модернизма в литературното творчество и затова полага особени усилия да ни предпази от него. Като оръжие срещу това зло той бе избрал Вазов.[13]

Не помня нито една от лекциите на Климент Карагюлев да е завършила спокойно, равно и скучно като след някакъв формално изпълнен дълг. Когато напуска класа и затваря след себе си вратата, в стаята остава невидим облак от неговото присйствие и още дълго време тишина. Остава неговият ентусиазъм, творческата му сила. Карагюлев никога не излиза от стаята спокоен, а винаги развълнуван, както е развълнуван един артист на сцената.[14]

Климент Карагюлев е автор на „Всеобща история на литературата“ в съавторство с Йорд. Иванов и С. Ив. Барутчийски и на много учебници.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станев, Камен. Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
  2. Алманах: Софийски университет (1892)
  3. Македонска чета // saedinenieto.bg. Посетен на 9 май 2023.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 806. (на македонска литературна норма)
  6. Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  8. а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 301.
  9. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Казанлък, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010063726/http://www.kazanlak-gimnaziata.com/letopis/letopis_str5.html, посетен на 2011-10-23 
  10. Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, архив на оригинала от 12 март 2013, https://web.archive.org/web/20130312061411/http://sgsag.zxq.net/hist.html, посетен на 2011-10-23 
  11. Строителство. Градът. Софийската строителна гимназия се готви за 100-годишен юбилей, архив на оригинала от 11 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161011100921/http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=819500, посетен на 2011-10-23 
  12. а б Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 112.
  13. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 113.
  14. Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 114.