Комитатенси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
rmn-military-header.png

Тази статия е част от серията за:

Войската на древен Рим (Портал)
800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история
Римска армия (военни части и чинове,
легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra,
обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес,
Адрианов вал)

Комитатенси (на латински: comitatenses) са наричани военните части от полевите армии (комитатиcomitatus) на късната Римска империя.

Терминология[редактиране | редактиране на кода]

Комитатенси е мн.ч. на комитатенс – на латински: comitatensis, прилагателно образувано от съществителното комитат на латински: comitatus (означаващо „компания, придружители, свита“; във военен контекст придобило литературното значение „полева армия“), което произлиза от комита (на латински: Comes – 'компаньон', но в конкретния исторически контекст – военен или цивилен ръководител („водещ компанията“)).

Исторически с комитатенси се означават военните части на Римската армия (легиони и други) които не са разположени по границата, а във вътрешността на диоцеза. Разделянето на армията на полеви комитатенси (comitatenses) и гранични (limitanei) войски е започнало при Император Диоклециан (упр. 284 – 305), когато са сформирани първите големи Имперски армии-комитати(comitatus), и Римската армия е придобила структурата, описана в Нотиция Дигнитатум.[1] Тенденцията императора да подчинява директно на себе си все по-голяма част от армията достига върха си при Константин Велики (упр. 312 – 337), чиито комитати са достигали до 100 000 души, може би 1/4 от общата численост на армията тогава.[2] След смъртта на Константин през 337 г., тримата му синове – Константин II, Констанс и Констанций II, разделят империята помежду си, управлявайки на Запад (Галия, Британия и Испания), в Централната част (Италия, Африка и Балканите), и на Изток респективно. Всеки от тях получава дял от комитатите на баща си. Към 353 г. само Констанций II е все още жив, но изглежда всяка от 3те армии комитати вече е перманентно базирана в съответния регион – едната в Галия, едната в Илирия и едната на Изток. [3] Регионалните армии-комитати-постепенно се увеличават на брой, като по времето на НД(ок. 400 г.), те стават 6 на Запад и 3 на Изток.[1] Бройката съвпада с броя на граничните диоцези – на Запад: Британия, Трите Галии, Западна Илирия, Африка и Испания; на Изток: Източна Илирия, Тракия и Ориент (Oriens).[4][5]

Списък на частите с ранг Комитатенси[редактиране | редактиране на кода]

виж същоЛегиони на късната Римска империя

Части, споменати в Нотиция Дигнитатум:

подчинени на западния Magister Peditum („Генерал на пехотата“)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Undecimani (формиран от Legio XI Claudia pia fidelis, Мизия);
  2. Secundani Italiciani (сформиран от Legio II Italica, Африка);
  3. Tertiani Italica (сформиран от Legio III Italica, Илирик);
  4. Tertia Herculea, Илирик;
  5. Secunda Britannica, Галия;
  6. Tertia Iulia Alpina, Италия;
  7. Prima Flavia Pacis, Африка;
  8. Secunda Flavia Virtutis, Африка;
  9. Tertia Flavia Salutis, Африка;
  10. Secunda Flavia Constantiniana, Африка – Tingitania;
  11. Tertioaugustani (Legio III Augusta);

подчинени на Magister Militum per Orientem (Магистър милитум на Ориента)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quinta Macedonica (Legio V Makedoniq);
  2. Septima gemina (Legio VII Gemina);
  3. Decima gemina (Legio X Gemina);
  4. Prima Flavia Constantia;
  5. Secunda Flavia Virtuti, Африка;
  6. Secunda Felix Valentis Thebaeorum;
  7. Prima Flavia Theodosiana;

подчинени на Magister Militum per Thracias (Магистър милитум на Тракия)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prima Maximiana Thebaeorum;
  2. Legio III Diocletiana;
  3. Tertiodecimani (Legio XIII Gemina?);
  4. Quartodecimani (Legio XIV Gemina Martia Victrix?);
  5. Prima Flavia gemina;
  6. Secunda Flavia gemina.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jones (1964) 608
  2. Zosimus II.43
  3. Jones 1964 100
  4. Jones (1964) 609
  5. Elton (1996) 201

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Comitatenses в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​