Константинос Сатас
| Константинос Сатас | |
 | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Константинос Сатас в Общомедия | |
Константинос Сатас е изследовател и историк на съвременна Гърция.[1] Заедно с Афанасий Пападопуло и Мануил Гедеон полага фундамента на византийските и поствизантийски изследвания в Гърция.
Роден е през 1842 г. в Атина в семейство с произход от Галаксиди. През 1860 г. завършва гимназия в Ламия. Записва да учи медицина в Атинския унивреситет, обаче, увлечен в исторически занимания, се натъква през 1864 г. в тайник сред руините на манастира „Христос Спасител“ (в близост до Лидорики) на хроника на Галаксиди. С помощта и значителна поддръжка от Павлос Ламброс (баща на Спиридон Ламброс) хрониката на Галаксиди е издадена през 1865 г. в сублимен момент от новата модерна история на Гърция. Откритието му не остава незабелязано и неоценено и историческите му изследвания са щедро финансирани. Изоставяйки медицината, благодарение на финансовото спомоществователство и на Константин Ломвердос и Георгиос Маврокордатос, започва изследователска обиколка из архивите на Константинопол, Венеция, Флоренция и други европейски градове.
До 1895 г. Сатас издава съчиненията си, след което престава изследователската му дейност, официално заради финансови проблеми. От 1900 г. се установява в Париж, където живее до края на живота си.
Историческите изследвания на Сатас влизат в колизия с официалната гръцка историография от XIX век, базирана на романтичен национализъм и произведенията на Константинос Папаригопулос.[2] Освен това през 1860-те Гърция навлиза в нов етап от развитието си, след като Британската империя ѝ отстъпва Йонийските острови, а руското представителство в Константинопол е поверено на Николай Игнатиев. По този начин Гърция влиза в британската сфера на влияние по време на „голямата игра“, предопределяйки гръцката политика към Османската империя и в частност към Македония и славянофилството. Изследванията на Сатас не подкрепят гръцките претенции към византийското наследство, довели след себе си до борба за Македония и малоазийска катастрофа за Гърция.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Σάθας Κωνσταντίνος
- ↑ Siniossoglou, Niketas. Radical Platonism in Byzantium. Cambridge University Press, 2011. ISBN 9781107013032. с. 50 – 51. It is worth evoking here the pioneering theory of Konstantinos Sathas regarding the survival of pagan Hellenism within Byzantium. Sathas did not maintain that paganism ultimately shaped the Christian mysteries from inside, as Protestant and deist philosophers had done. Rather, Sathas, nowadays considered eccentric and very rarely (if at all) remembered by modern Byzantinists, argued in favour of a covert pagan movement operating within the Christian Empire and bowing to clerical hegemony while maintaining its own distinct identity.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сатас, Константинос“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
