Корд (картечница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корд
„Корд“ на изложението Интерполитех-2011
Страна Русия
ТипТежка картечница
Танкова картечница
История на производство и служба
ИзобретателЮрий Богданов
Айтуган Намитулин
Създаване1997 г.
ПроизводителЗавод „Дегтярьов“ в Ковров
 Русия
На въоръжение1998 г. – понастоящем
На служба при Русия
 Мали
КонфликтиВтора чеченска война, Въоръжен конфликт в Южна Осетия (2008), Гражданска война в Сирия.
Вариантивиж списък на модификациите
Габаритни характеристики
Маса25,5
(тяло на картечницата)
16 (лафет 6Т7)
7 (лафет 6Т19)
7,7 (лента с 50 патрона)
1,4 (оптичен прицел СПП)
Дължина1625 mm (танкова)
1980 mm
(пехотна, на лафет)
Дължина на цевта1070 mm
Работни характеристики
Действиегазово-възвратен механизъм[1]
Пълнителпатронна лента с 50 патрона, 150 патрона при танковия
Боеприпаси12,7 × 108 mm
Мерни прибориоткрит, има възможност за закрепване на оптичен и нощен прицел
Скорострелност600 – 650
Начална скорост820 – 860 m/s
Ефективна стрелба2000 m
(с триногия пехотен лафет 6T7)
Корд в Общомедия

Корд е руска голямокалибрена картечница с лентово подаване за патрона 12,7 × 108 mm.

Предназначена е за борба с лекобронирани цели и огневи средства, унищожаване на живата сила на противника на далечини до 1500 – 2000 м и поразяване на въздушни цели по наклон, на далечини до 1500 м.

Названието е образувано от началните букви на словосъчетанието „Ковровски ОРъжейници Дегтярьовци“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Картечницата „Корд“ е създадена през 90-те години на ХХ век като замяна на картечницата НСВ („Утьос“), производството на която, след разпада на СССР, се оказва частично извън пределите на Русия. Разработен е в Ковровския завод „Дегтярьов“ (ЗИД).

От 2001 г. е в серийно производство. Картечницата официално е приета на въоръжение във Въоръжените Сили на Русия. Освен пехотен вариант, тя се поставя като зенитна установка на купола на руския танк Т-90С.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Корд е автоматично оръжие с лентово подаване на боеприпасите (подаването на лентата може да се осъществява както отляво, така и отдясно).

Картечницата се основава на принципа на газоотводния автомат, където газовото бутало с дълъг ход е разположено под ствола. Стволът е бързосменяем, с въздушно охлаждане. Затварянето на ствола се осъществява чрез завъртане на личинката на затвора и зацепването на бойните опори на личинката за бойните опори на ствола. Подаването с патрони се осъществява от метална лента с отворено звено, подаването на патроните е от лентата направо в ствола. Ударно-спусковият механизъм може да се управлява както ръчно (от спусъка, поставен на лафета), така и от електроспусък (за танковия вариант), има предпазител срещу случайни изстрели. Като основен се използва открития регулируем прицел. Има възможност за поставяне на оптически и нощни прицели.

Стволът е бързозаменяем, с въздушно охлаждене, създаден по фирмената ЗИД-овска технология, осигуряваща при стрелба равномерно нагряване, а следователно и равномерно термично разширение (деформация) на ствола. За сметка на това точността на стрелба в сравнение с НСВ е повишена 1,5 – 2 пъти при стрелба от лафет (при стрелба от двунога точността е сравнима с НСВ на лафет). В резултат при стрелба на дистанция 100 м кръговото вероятно отклонение (КВО) е едва 0,22 м.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Основните боеприпаси, обявени от ЗИД са Б-32 и БЗТ-44. В същото време очевидно картечницата може да използва всякакви патрони стандарт 12,7×108 мм, в т.ч. МДЗ и БС (БС-41). Последният има куршум с волфрамов сърдечник, което значително подобрява бронепробиваемостта. Ако куршум Б-32 пробива 20-мм стомана от 100 м, то куршумът на патроните БС и БС-41 прави същото на дистанция 750 м.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • 6П49 – танкова картечница;
    • 6П49МТ – танкова картечница за танка Т-90М[2].
  • 6П50 – пехотна картечница;
  • 6П51 – танкова картечница с ляво подаване;
  • 6П57 – картечницата 6П50 на двунога 6Т19; (6П50-1 – стар индекс);
  • 6П58 – картечницата 6П50 на шарнирна установка 6У16; (6П50-2 – стар индекс);
  • 6П59 – картечницата 6П50 на шарнирна установка 6У16 и стойка СП; (6П50-3 – стар индекс);
  • 6П60 – картечницата 6П50 на пехотния лафет 6Т20;

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Корд (пулемёт)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​