Кралимаркова стъпка (Сталево)

Кралимаркова стъпка
	Кралимаркова стъпка
	Общ изглед
Местоположение
	Кралимаркова стъпка Местоположение в България Област Хасково Координати: 42°04′31.8″ с. ш. 25°24′18″ и. д. / 42.0755° с. ш. 25.405° и. д.
Страна	България
Област	Хасково
Археология
Вид	Жертвеник/светилище

Кралимарковата стъпка или Казанчето или „Скалата на Крали Марко“ е култово скално съоръжение, вероятно жертвеник, част от древнотракийско светилище, край хасковското село Сталево.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е разположено на връх Голям Хасар, югозападно от Сталево, на 500 m източно от руините на античната крепост Милеона и 50 m от средновековната черква „Св. св. Четиридесет Мъченици“.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Култовото съоръжение се намира на невисок хълм, висок 287,5 m. Кралимарковата стъпка е издълбана на върха на висок трахитен скален къс, а до нея се наблюдават още три ритуални издълбавания в скалата, които остават пълни с вода, дори и по време на летните жеги. Местните хора твърдят, че когато пастири оставали без вода в полето, под безпощадното слънце, те винаги търсели и намирали прясна вода именно на това място, в „кралимарковите стъпки“. Съществува поверие, че ако с водата от стъпките се напръска болно място – човек оздравява.

В непосредствена близост до Кралимарковата стъпка се наблюдава и друго култово съоръжение Провиралото, където местните хора се „провират за здраве“. Съществува и поверие, че ако грешник опита да се провре, камъкът ще го затисне.

Според съществуващото местно предание на традиционния събор, провеждан ежегодно на 22 март, човек трябва да се промуши през Провиралото три пъти и при всяко минаване да откъсне конец от дрехата си, който трябва да бъде окачен на близкото дърво, след което хвърлят камък в южна посока изричайки думите „Анатема на Дявола-кир Тодор“ („Мътните ги взели гърците/византийците“, „Мътните те вели Тодоре“, както и „Трижди Анатема, кире Тодоре“ са варианти на фразата, които все още се използват).^[1]^[2]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

През месец март 2013 година на пресконференция кметът на община Димитровград Иво Димов, обявява че фортификационното съоръжение в местността Хасара, античното светилище Беш/Бей бунар и Кралимарковата стъпка, вече са с разширени граници и ще бъдат превърнати в туристическа атракция. Това действие е утвърдено с решение на Министерството на културата, разписано от тогавашния министър Вежди Рашидов.^[3]

През 2005 година компанията „АС Стоунс“ прави постъпки за издаването на концесия за разкриване на кариера за добив на латити. Междувременно РИОСВ Хасково излиза с решение за извършването на оценка за въздействието върху околната среда с мотивите, че „в непосредствена близост до площта, предмет на инвестиционното предложение, е регистрирана висока концентрация на археологически обекти от различни епохи с висока степен на значимост“.^[4] През 1968 година в Държавен вестник Хасара до селот Сталево е обявен за обект на недвижимото културно-историческо наследство. Според преданията от този хълм цар Иван Асен II ръководи битката при Клокотница. До ден днешен Сталево чества своя празник в деня на Св.40 мъченици. На върха на Малкия Хасар, слепен към Големия Хасар се намира местността "Църковището" наричано още и "Хорището", където са останките от някогашната крепостна църква, кръстена на светците войни от град Севастия. Стар каменен оброчен кръст бележи мястото на средновековния храм.^[5]

Според народното поверие, когато Крали Марко минавал през местността, стъпил на камък, където останал отпечатък от стъпката му.^[6]^[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ dariknews.bg – „Сталевци пият вода за здраве от стъпката на Крали Марко“, публикация от 24 март 2012 г.
↑ Шкорпилови Херман и Карел, „Паметници из Българско. Дял І, част І:Тракия“, София, 1888
↑ dariknews.bg – „Средновековна крепост и антично светилище край Сталево се превръщат в туристическа атракция“ – публикация от 18 март 2013
↑ desant.net – Искат да взривят „стъпката на Крали Марко, публикация от 04.10.2013 г.
↑ Будаи, Т. Кога се дигне "Св. 40 мъченици", ке се дигне и България : Църквата "Св. 40 мъченици" на Хасара при с. Сталево - ключ към величието на България. София, ДиоМира, 2022. ISBN 978-954-2977-90-2. с. 62.
↑ Аладжов, Д., „Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край“, Хасково, 2001 г.
↑ poseti.guide-bulgaria.com – Камък „Провиралото“ и Параклис „Свети 40 мъченика“

[1] riknews.bg – „Сталевци пият вода за здраве от стъпката на Крали Марко“, публикация от 24 март 2012 г.

[2] Шкорпилови Херман и Карел, „Паметници из Българско. Дял І, част І:Тракия“, София, 1888

[3] riknews.bg – „Средновековна крепост и антично светилище край Сталево се превръщат в туристическа атракция“ – публикация от 18 март 2013

[4] sant.net – Искат да взривят „стъпката на Крали Марко, публикация от 04.10.2013 г.

[5] Будаи, Т. Кога се дигне "Св. 40 мъченици", ке се дигне и България : Църквата "Св. 40 мъченици" на Хасара при с. Сталево - ключ към величието на България. София, ДиоМира, 2022. ISBN 978-954-2977-90-2. с. 62.

[6] Аладжов, Д., „Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край“, Хасково, 2001 г.

[7] seti.guide-bulgaria.com – Камък „Провиралото“ и Параклис „Свети 40 мъченика“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]