Курбат Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Курбат Афанасиевич Иванов (на руски Курбат Афанасьевич Иванов) - руски тоболски казак, пътешественик.

През 1643 с отряд от 74 казаци се изкачва по река Лена и по притока ѝ Иликта, пресича Приморския хребет и пръв достига и открива езерото Байкал, а в него остров Олхон (730 км2). На езерото казаците построяват малки корабчета, с които по заповед на Иванов, отряд от 36 човека начело със Семьон Скороход достига до северното крайбрежие на езерото, открива устието на река Горна Ангара и построява в устието ѝ зимовище. В края на годинатаКурбат иванов, с останалата половина от отряда, по замръзналото вече езеро достига до устието на река Баргузин, но там са нападнати от бурятите и се налага бързо отстъпление. По този начин казаците на Иванов откриват над 600 км от крайбрежието на Байкал и Баргузинския хребет. Казаците, оставени в устието на Горна Ангара, прекарват в обсада почти половин година, но съумяват да се измъкнат и се добират до Братск през лятото на 1644.

В средата на 50-те години на XVII в. проследява около 1000 км от течението на река Ольокма (десен приток на Лена), до устието на река Тунгир, като открива десния ѝ. приток река Нюкжа. Там той пребивава около две години, като се занимава с лов на соболи и след връщането си внася в хазната 160 соболови кожи.

От май 1659 до 1665 служи в Анадирския острог. В началото на юни на 1660 с група от 22 казаци се спуска по река Анадир до устието ѝ и продължава на североизток към нос Чукотка (Дежньов). На осмия ден от плаването ледовете затискат корабчето и го повреждат сериозно, но казаците успяват да горемонтират. В средата на юли руснаците откриват залива Кръст, а на 10 август – залива Провидения., където се срещат с чукчите, от които със сила отнемат голямо количество убити гъски. На 25 август мореплавателите поемат обратно и на 24 септември се завръщат в анадирското зимовище.

След завръщането си в Якутск през 1665 през следващата година съставя т.н. "Анадирски чертеж" – първата карта на басейна на река Анадир и северозападното крайбрежие на Берингово море.

Източници[редактиране | edit source]