Курилски вулкани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
1. Алаид, 2. Ебеко, 3. Чикурачкѝ, 4. Вулкан на Татаринов, 5. Вулкан на Фус, 6. Вулкан на Карпински, 7. Немо, 8. Вулкан на Креницин, 9. Вулкан на Севергин, 10. Синарка, 11. Кунтоминтар, 12. Екарма, 13. Чиринкотан, 14. Райкоке, 15. Вулкан на Саричев, 16. Расшуа, 17. Ушишир, 18. Вулкан на Палас, 19. Прево, 20. Вулкан на Заварицки, 21. Горяшчая сопка, 22. Вулкан на Чьорни, 23. Сноу, 24. Вулкан на Берг, 25. Кудрявий, 26. Меншой брат, 27. Групата Чирип и Богдан Хмелницки, 28. Вулкан на Барански, 29. Иван Грозни, 30. Стокап, 31. Атсонупури, 32. Берутарубе, 33. Руруй, 34. Тятя, 35. Вулкан на Менделеев, 36. Вулкан на Головнин

Курилските острови са група вулканични образувания, разположени като дълга, тясна, дъговидна ивица между руския полуостров Камчатка и остров Хокайдо в Япония. Групата е част от Тихоокеанския огнен пръстен и отделя Охотско море от Тихия океан. Над морското равнище се намират 68 вулканични центъра, от които 36 са действащи и потенциално опасни.[1] Най-активни от тях са Алаид, Ебеко и вулканите на Менделеев и Креницин.[2] В акваторията, под нивото на водата, се издигат още 98 вулканични възвишения.[1]

Курилската островна група лежи върху земна кора от океански тип, а границата на Мохоровичич е асиметрично деформирана. Максималната ѝ дълбочина попада между Малките Курилски острови и дълбоководната падина, където мощността на земната кора достига 30 км. При южните и северните Големи Курилски острови тя е 20 – 25 км, а в средната част намалява до 10 – 15 км. Мощността на седиментния слой се колебае от 1 до 9 км.[3]

Островите са формирани в края на плиоцена и началото на плейстоцена. Представляват планетарни структури, несъгласно разположени в по-древни образувания. Характеризират се с нееднороден строеж, свързан с хетерогенността на основите, което определя значителното разнообразие на вулканичната активност. Под островната дъга се наблюдава анормален строеж на земните недра – отсъства рязка граница между кората и мантията, повдигнат е астеносферен слой със сложен строеж, нарушено е равновесното състояние на земната кора и литосферата, завишен е топлинният поток, свързан със зоните на магмена и тектонична активност.[3]

Преобладаващият тип по островите са стратовулканите – слоисти конуси, състоящи се от напластени лавови потоци, пирокластични материали и туфи. Съставени са основно от базалти и на второ място – от дацити и андезити. Освен тях са разпространени калдерите и лавовите куполи. Наблюдава се традиционният магмен цикъл с еволюция на вулканите от щитовидни, през стратовулкани и последващо образуване на калдери. В централната част преобладават разрушени щитовидни вулкани, а в периферията – древни стратовулкани и калдери.[3]

Вулканите на Курилските острови и Камчатка са свързани с огромни разломи в земната кора. Понякога по пукнатините и в гърлото на вулкана се издига магма и често следва изригване.[2] Магмената активност на островите се характеризира с отчетлива цикличност. Проявите на вулканизъм носят прекъснат, пулсиращ характер – редуват се интензивна дейност и дълги периоди на затишие.[3]

Съставът на лавата почти не зависи от състава на земната кора, източник на разнообразието ѝ е самата магма и процесите в нея. Преобладава толеитова и глиноземлеста лава с андезито-базалтов състав. Кисели плейстоценови вулканити (мед и телур) са развити само на северните и южни острови, под които лежи гранитен слой, както и в някои калдери. Геохимичните данни за състава на лавата свидетелстват за мантиен произход на всички скални породи.[3]

На някои от островите, като Кунашир, Итуруп и Парамушир са разположени сравнително малки селища, които се намират в различна степен на вулканична опасност. При силни ерупции облаците от вулканична пепел могат да се разпространят на голямо разстояние и да заплашат сигурността на авиацията и населението.[1]

За по-голямата част от активните вулкани са документирани известни исторически изригвания. Първите сведения за вулканична активност на островите се от 1712 г., но до началото на 20 век много от тях не са отбелязани и са пропуснати, тъй като наблюденията имат случаен характер.[1]

В днешно време повечето вулкани развиват интензивна фумаролна и термална активност. За тяхното наблюдение и изследване, към Института по морска геология и геофизика в Сахалин е създадена Сахалинска група за реагиране на вулканичните изригвания (SVERT).[1]

Действащи и потенциално активни вулкани на Курилските острови[редактиране | редактиране на кода]

[1]

Наименование Координати Вид Остров Височина (м) Последно изригване Снимка
Алаид 50° 52' с.ш., 155° 34' и.д. Стратовулкан, увенчан с ледник Атласов 2339 2015
Ебеко 50° 41' с.ш., 156° 01' и.д. Сложен стратовулкан с няколко кратера на върха Парамушир 1156 2009
Чикурачкѝ 50° 19' с.ш., 155° 28' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Парамушир 1816 2008
Вулкан на Татаринов 50° 18' с.ш., 155° 27' и.д. Стратовулкан с няколко слети лавови купола Парамушир 1530 17 век, днес – термална активност
Вулкан на Фус 50° 16' с.ш., 155° 15' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Парамушир 1772 1854
Вулкан на Карпински 50° 08' с.ш., 155° 22' и.д. Калдера с два слети лавови купола с кратер на всеки от тях Парамушир 1345 1952, днес – фумаролна активност
Немо 49° 34' с.ш., 154° 48' и.д. Стратовулкан Онекотан 1019 1906
Вулкан на Креницин 49° 21' с.ш., 154° 42' и.д. Стратовулкан в калдерата Тао-Русир Онекотан 1324 1952, днес – фумаролна и термална активност
Вулкан на Севергин 49° 07' с.ш., 154° 30' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Харимкотан 1157 1933, днес – слаба фумаролна активност
Синарка 48° 52' с.ш., 154° 11' и.д. Стратовулкан с лавов купол Шиашкотан 934 1878, днес – фумаролна и термална активност
Кунтоминтар 48° 45' с.ш., 154° 01' и.д. Стратовулкан Шиашкотан 828 1927, днес – фумаролна и термална активност
Екарма 48° 57' с.ш., 153° 56' и.д. Стратовулкан с централен лавов купол Екарма 1171 2010, днес – термална активност
Чиринкотан 48° 59' с.ш., 153° 28' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Чиринкотан 724 2016 – 2017, днес – силна фумаролна активност в централния кратер
Райкоке 48° 17' с.ш., 153° 15' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Райкоке 551 1924
Вулкан на Саричев 48° 06' с.ш., 153° 12' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Матуа 1446 2009, днес – силна фумаролна активност в централния кратер
Расшуа 47° 45' с.ш., 153° 01' и.д. Стратовулкан Расшуа 949  1957, днес – фумаролна и термална активност
Ушишир 47° 31' с.ш., 152° 48' и.д. Калдера Янкича 389  1884 г., днес – силна фумаролна и термална активност
Вулкан на Палас 47° 20' с.ш., 152° 29' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Кетой 990 1960, днес – силна фумаролна и термална активност
Прево 47° 01' с.ш., 152° 07' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Симушир 1360 1820 (?), фумаролна активност през 1914
Вулкан на Заварицки 46° 55' с.ш., 151° 57' и.д. Калдера Симушир 625 1957, днес – фумаролна и термална активност
Горяшчая сопка 46° 50' с.ш., 151° 45' и.д. Страничен лавов купол на вулкана Милна Симушир 891  1944 (?) днес – фумаролна активност
Вулкан на Чьорни 46° 31' с.ш., 150° 52' и.д. Стратовулкан с кратер на върха Чирпой 624 1857, днес – силна фумаролна активност в кратера и по западния склон
Сноу 46° 31' с.ш., 150° 52' и.д. Стратовулкан Чирпой 395 2012 - 2016, днес – слаба фумаролна активност
Вулкан на Берг 46° 03' с.ш., 150° 04' и.д. Стратовулкан с централен лавов купол Уруп 980 2005, днес – фумаролна и термална активност
Кудрявий (вулкан) 45° 23' с.ш., 148° 50' и.д. Сложен стратовулкан с няколко кратера Итуруп 986 1999, днес – силна фумаролна активност
Меншой брат 45° 23' с.ш., 148° 47' и.д. Лавов купол и три кратера Итуруп 563 днес – термална активност
Чирип 45° 23' с.ш., 147° 54' и.д. Стратовулкан Итуруп 1561 1860 (?), днес – фумаролна и термална активност
Богдан Хмелницки 45° 20' с.ш., 147° 55' и.д. Стратовулкан, почти слят с Чирип Итуруп 1587 1860 (?), днес – фумаролна и термална активност
Вулкан на Барански 45° 06' с.ш., 148° 01' и.д. Стратовулкан с централен лавов купол Итуруп 1133 1951, днес – силна фумаролна и термална активност
Иван Грозни 45° 01' с.ш., 147° 52' и.д. Лавов купол Итуруп 1159 1989, днес – фумаролна и термална активност
Стокап 44° 50' с.ш., 147° 20' и.д. Стратовулкан с 2 групи млади лавови купола Итуруп 1634 (?), днес – слаба термална активност по източния склон
Атсонупури 44° 48' с.ш., 147° 08' и.д. Стратовулкан Итуруп 1205 1932
Берутарубе 44° 27' с.ш., 146° 56' и.д. Стратовулкан с няколко кратера на върха Итуруп 1220 (?), днес – силна фумаролна и термална активност
Руруй 44° 27' с.ш., 146° 08' и.д. Стратовулкан Кунашир 1485 (?), днес – фумаролна и термална активност по северозападния склон
Тятя 44° 27' с.ш., 146° 15' и.д. Стратовулкан Кунашир 1819 1973, днес – слаба фумаролна активност в централния кратер
Вулкан на Менделеев 43° 59' с.ш., 145° 44' и.д. Стратовулкан с централен лавов купол Кунашир 887 1977, днес – силна фумаролна и термална активност
Вулкан на Головнин 43° 51' с.ш., 145° 30' и.д. Калдера Кунашир 541 (?), днес – силна фумаролна и термална активност

Източници[редактиране | редактиране на кода]