Линейни кораби тип „Белерофонт“
| Линейни кораби тип „Белерофонт“ Bellerophon-class battleship | |
 Линкора „Белерофонт“ през 1907 г. | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от типа „Белерофонт“ |
| Производител | Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 6 декември 1906 г. |
| Спуснат на вода | 27 юли 1907 г. |
| Влиза в строй | 10 февруари 1909 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизирани |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 18 800 t (нормална) 22 100 t (пълна) |
| Дължина | 160,3 m |
| Ширина | 25,2 m |
| Газене | 8,3 m |
| Броня | главен пояс: 179 – 254 mm; траверси: 203 mm; палуба: 15 – 102 mm; барбети: 203 – 279 mm; кули ГК: 279 mm; бойна рубка: 279 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow; 4 гребни винта; 25 000 к.с. |
| Скорост | 21 възела (39 km/h) |
| Далечина на плаване | 5720 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 733 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 5x2 305 mm; 16x1 102 mm; 4x1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 3 x 456 mm ТА |
| Линейни кораби тип „Белерофонт“ в Общомедия | |
Белерофонт (на английски: Bellerophon) са серия от три британски линейни кораба – дредноути построени преди Първата световна война. Влизат в 4-та ескадра линкори на Гранд Флийт. Участват в Ютландското сражение, но без да откриват огън. Те са практически пълно копие на „Дредноут“. Една от разликите е втората тринога мачта. Главният „Белерофон“ е заложен в корабостроителницата на Портсмът в деня на спускането на вода на „Дредноут“.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
От 16 102 мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и осем на надстройките.
Дебелината на пояса в района на мидъла е намалена до 254 мм. Дебелината на бронята на главната палуба се увеличава с половин дюйм. Корабите получават противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, вместо двата локални екрана в района на оръдейните погреби при „Дредноут“.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]
Линейните кораби от типа „Белерофонт“ са въоръжени с десет 305-мм 45-калибрени оръдия Mk X в пети двуоръдейни кули.
Теглото на оръдието Mk X със затвора съставлява 58 т. Над вътрешната нарезна тръба има втора (външна) тръба. Двете тръби са направени от легирана никелова стомана. Традиционно за британския флота ствола е скрепен с намотка от тел. Над външната тръба, от дулния до среза на казенника, се намотава тел от високоякостна стомана със здравина на скъсване 150 кг/мм²[1].
Зареждането е картузно. Метателният заряд се състои от два картуза[1] с кордит марка MD45 с обща маса 117 кг. Затвора е бутален, система Уелин. На 386-кг бронебоен снаряд се съобщава начална скорост от 830 м/с. Установката осигурява максимален ъгъл на подем на оръдията от 13,5°, което дава максимална далечина на стрелбата от 15 040 м. Първоначално в боезапаса влизат само бронебойните APC Mark VI и фугасните HE Mark IIa снаряди с балистичен наконечник с оживало от два диаметъра. В периода 1915 – 1916 г. в боекомплекта влизат бронебойните APC Mark VIa и полубронебойните Mark VIIa снаряди с оживало от 4 диаметра, при стрелба с които максималната далечина нараства до 17 236 м[2]. От 1918 г. се използват и бронебойните снаряди Mark VIIa (Greenboy). Максималната далечина с които съставлява 18 690 м при ъгъл на възвишение 16°.
Противоминна артилерия[редактиране | редактиране на кода]
По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от кулите са свалени и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също получават и щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се подсигурят с въоръжение малки кораби, на борда остават 13 броя такива оръдия.
Представители[редактиране | редактиране на кода]
| Название | Корабостроителница | Заложен | Спуснат на вода | Приет на въоръжение |
Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Белерофонт“ (HMS Bellerophon (1907)) |
Portsmouth Dockyard, Портсмът, Англия | 6 декември 1906 г. | 27 юли 1907 г. | 20 февруари 1909 г. | изключен през 1921 г. |
| „Сюпърб“ (HMS Superb (1907)) |
Armstrong Elswick Works, Нюкасъл, Англия | 6 февруари 1907 г. | 7 ноември 1907 г. | 9 юни 1909 г. | изключен през 1921 г. |
| „Темерер“ (HMS Temeraire (1907)) |
Devenport Dockyard Плимут, Англия | 1 януари 1907 г. | 24 август 1907 г. | 15 май 1909 г. | изключен през 1921 г. |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Виноградов. Дредноут 1996, с. 9.
- ↑ DiGiulian, Tony. Britain 12″/45 (30.5 cm) Mark X // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2015-09-10. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- На руски език
- Виноградов С. Е. Линейный корабль Дредноут. М., 32 с.
- На английски език
- Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- BELLEROPHON battleships (1909) ((en))
- Bellerophon Class Battleships Class Overview ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Белерофонт“
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Беллерофон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |