Лиъм Милър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиъм Милър
Лична информация
Роден13 февруари 1981 г.
Починал9 февруари 2018 г. (36 г.)
Корк, Ирландия
Ръст173 см
Постполузащитник
Юношески отбори
1997–2000 Селтик
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2000–2004
2001
2004–2006
2005–2006
2006–2009
2009
2009–2011
2011–2013
2013–2014
2014
2015
2016
Общо:
Селтик
ОГФ *
Манчестър Юнайтед
Лийдс Юнайтед *
Съндърланд
КПР
Хибърниънс
Пърт Глори
Бризбейн Роър
Мелбърн Сити
Корк Сити
Уилмингтън Хамърхедс
26
18
9
28
57
13
66
49
24
2
29
25
346
(2)
(0)
(0)
(1)
(3)
(0)
(7)
(2)
(3)
(0)
(0)
(1)
(19)
Национален отбор
2004–2009 Република Ирландия21(1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Лиъм Милър в Общомедия

Лиъм Милър (на английски: Liam Miller) е ирландски футболист, полузащитник.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Селтик[редактиране | редактиране на кода]

Милър се присъединява към Селтик през 1997 г. като юноша и дебютира в професионалната лига срещу Дънди Юнайтед на 21 май 2000 г. като резерва в 77-минута на мястото на Райън Маккан. Неговият дебют в Купата на УЕФА е срещу люксембургския клуб Жеунес Еш на 24 август 2000 г. във втори кръг на квалификациите.[1] По време на своето време в Селтик, той прекарва и 6-месечен наем в датския футболен клуб ОГФ Орхус през сезон 2001/02, където има 18 мача без гол.

Милър вкарва първия си гол като професионален играч на 30 юли 2003 г. в първи мач от втория квалификационен кръг на Шампионската лига при победата с 3:0 над литовския ФК Каунас.[2] Два месеца по-късно в груповата фаза той вкарва срещу Олимпик Лион, а впоследствие треньорът Мартин О'Нийл му предлага дългосрочен договор, опитвайки се да задържи Милър в клуба.[3]

Въпреки предложението за нов договор, Милър подписва предварителен договор на 9 януари 2004 г. с английския клуб Манчестър Юнайтед.[4] Този ход много разочарова О'Нийл, който е възнамерявал да изгради нов отбор около Милър.

Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]

Милър се присъединява към Манчестър Юнайтед без трансферна сума на 1 юли 2004 г., след изтичането на неговия договор със Селтик. Той прави своя официален дебют на 11 август 2004 г. като резерва на Дарън Флечър при 2:1 с Динамо Букурещ в първи мач от третия квалификационен кръг на Шампионската лига.[5] Четири дни по-късно, той прави дебюта си в Англия, при 0:1 от евентуалните шампиони ФК Челси в деня на откриването на сезона.[6][7] След старта на кариерата си с „червените дяволи“, той рядко получава шансове с първия отбор в сезон 2004/05. През цялото си време в клуба има само 22 мача в първия отбор.

На 4 ноември 2005 г. Милър се присъединява към Лийдс Юнайтед под наем за 3 месеца, въпреки че по-късно той е удължен до края на сезон 2005/06. На Елън Роуд, той има 1 гол в 28 мача.[8]

През юли 2006 г. The Daily Telegraph съобщава, че на Милър ще напусне Манчестър Юнайтед, ако „червените дяволи“ получат подходяща оферта.[9] На 31 август 2006 г. той преминава в АФК Съндърланд с 3-годишен договор и без трансферна сума, присъединявайки се към новия треньор на Съндърланд и бивш съотборник Рой Кийн.[10]

Съндърланд[редактиране | редактиране на кода]

Милър по време на предсезонната подготовка на Съндърланд в Ирландия, юли 2007 г.

Милър прави дебюта си за Съндърланд при победата с 2:1 над Дарби Каунти на 9 септември 2006 г.[11]

Милър вкарва първия си гол във Висшата лига на 22 септември 2007 г. срещу ФК Мидълзбро.[12] През февруари 2008 г. Кийн поставя Милър в трансферния списък, след като счита, че той е излишен от изискванията му. Той е свързван с преминаване в Торонто, канадски клуб с връзки с бившите играчи на Съндърланд Дани Дичио, Карл Робинсън и Анди Уелш.[13]

Куинс Парк Рейнджърс[редактиране | редактиране на кода]

Милър получава оферта през януари 2009 г., когато Куинс Парк Рейнджърс изразява желанието си да го вземе под наем. На 15 януари Милър подписва постоянен договор до края на сезона за неразкрита сума.[14]

Той прави своя дебют 12 дни по-късно, започвайки с победа с 3:0 срещу Блекпул.[15] На 19 май 2009 г. КПР освобождава Милър заедно с още 5 играчи.[16]

Хибърниънс[редактиране | редактиране на кода]

Милър остава без клуб след края на трансферния прозорец на 31 август 2009 г. и тренира с клубове в Ирландия, за да запази формата си. На 11 септември подписва с Хибърниънс.[17] Сезона върви добре и въпреки спада във формата, Хибс завършва четвърти в шотландската Висша лига за 2009/10 и се класира за европейските турнири.

Формата на Милър също спада през 2010 г., а лошите резултати в началото на сезон 2010/11 водят до уволнението на треньора Джон Хюз през октомври. Новият мениджър Колин Калдърууд подписва с 3 нови халфове през януари 2011 г. и оставя Милър на резервната скамейка скоро след това. Милър изразява желание да остане в Хибс през март 2011 г., но двете страни не се разбират за нов договор и той напуска в края на сезона.[18]

Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Клубът от австралийската А-лига Пърт Глори подписва с Милър 2-годишен договор на 3 юни 2011 г. Той дебютира на 9 октомври, играейки цели 90 минути, след като сезонът започва с 1:0 над Аделаида Юнайтед.[19] На 20 ноември той получава червен картон в равенството 2:2 с Мелбърн Виктъри.[20] Той вкарва първия си гол в Австралия на 29 януари 2012 г., при 3:0 срещу Аделаида Юнайтед.[21]

На 17 април 2013 г. е обявено, че Милър няма да подпише нов договор с Пърт, въпреки че има предложение. Той се присъединява към Бризбейн Роър за 2 години на 22 май.[22] Милър стартира за A-League All Stars срещу Манчестър Юнайтед на 20 юли, губейки с 1:5 срещу бившия си отбор на стадиона в Сидни.[23]

На 30 октомври 2014 г. Милър е освободен от Бризбейн Роър, след като е помолен да прекрати договора си, тъй като не се явява в отбора за 2 мача без обяснение.[24][25]

11 дни след напускането на Роър, Милър подписва с Мелбърн Сити, за кратък договор като национален играч на мястото на Арън Мой, който се присъединява към бившия ирландски национал Деймиън Дъф.[26]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Милър се присъединява към шампионата на Ирландия, като подписва с отбора на Корк Сити на 15 януари 2015 г., като избира клуба от родния си град вместо няколко оферти от Азия.[27] Милър дебютира на 7 март 2015 г., при 1:1 със Слиго Роувърс.[28] На 19 януари 2016 г. решава да напусне.[29]

Той подписва с отбора от американската футболна лига Уилмингтън Хамърхедс на 18 февруари 2016 г. Общо има 27 мача за клуба в Северна Каролина.

През 2017 г. Милър заема позицията на асистент треньор в Реал Монархс, филиал на Реал Солт Лейк. Напуска през ноември поради лечението си от рак.[30]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Милър и съпругата му Клер имат двама сина, Кори и Лео, и дъщеря Бел.[31][32]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2017 г. е оповестено публично, че Милър започва лечение на рак на панкреаса.[33] Той провежда химиотерапия в Huntsman Cancer Institute в Солт Лейк Сити, преди да се завърне в Ирландия. Умира на 9 февруари 2018 г. на 36 години.[34]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Селтик
Съндърланд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Celtic hit a magnificent seven // BBC Sport, 24 август 2000. Посетен на 11 април 2008.
  2. Celtic ease past Kaunas // BBC Sport, 30 юли 2003. Посетен на 13 ноември 2017.
  3. Miller to win new deal // BBC Sport, 1 октомври 2003. Посетен на 17 април 2008.
  4. Man Utd clinch Miller deal // BBC Sport, 9 януари 2004. Посетен на 10 април 2008.
  5. Taylor, Daniel. Slick Giggs helps United to turn the tide // The Guardian. 12 август 2004. Посетен на 13 ноември 2017.
  6. Chelsea 1–0 Man Utd // BBC Sport, 15 август 2004. Посетен на 13 ноември 2017.
  7. Miller extends loan deal at Leeds // BBC Sport, 6 януари 2005. Посетен на 11 април 2008.
  8. Miller makes Elland Road switch // BBC Sport, 4 ноември 2005. Посетен на 11 април 2008.
  9. Ogden, Mark. Solskjaer back on target as Ferguson chases Torres // The Daily Telegraph. London, 18 юли 2006. Посетен на 11 април 2008.
  10. Irish trio make Sunderland switch // BBC Sport, 31 август 2006. Посетен на 10 април 2008.
  11. Derby 1–2 Sunderland // BBC Sport, 9 септември 2006. Посетен на 11 април 2008.
  12. McKenzie, Andrew. Middlesbrough 2–2 Sunderland // BBC Sport, 22 септември 2007. Посетен на 11 април 2008.
  13. Toronto eye Miller swoop // Eleven a side, 5 март 2008. Посетен на 11 април 2008.
  14. Alexander, Nick. Miller signs for QPR // Sunderland A.F.C., 15 януари 2009. Посетен на 15 януари 2009.
  15. Helguson inspires Hoops win // Sky Sports, 27 януари 2009. Посетен на 13 ноември 2017.
  16. Miller among five released by QPR // BBC Sport, 19 май 2009. Посетен на 22 май 2009.
  17. Hibs complete signing of ex-Celtic midfielder Liam Miller // The Scotsman, 11 септември 2009. Посетен на 20 септември 2009.
  18. Liam Miller leaves Hibs for Perth Glory in Australia // BBC Sport. BBC, 3 юни 2011. Посетен на 4 юни 2011.
  19. Mehmet fires Glory to opening win // Perth Glory FC, 10 октомври 2011. Посетен на 13 ноември 2017.
  20. 2–2 at Etihad Stadium // Melbourne Victory FC, 20 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2017.
  21. Glory crush disappointing Reds // ABC, 29 януари 2012. Посетен на 13 ноември 2017.
  22. Ex-Sunderland and Celtic midfieler Liam Miller switches Australian clubs to extend Oz star // Sunderland Echo. 22 май 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 ноември 2017.
  23. Manchester United thrills Sydney to thrash A-League All-Stars // ABC, 20 юли 2013. Посетен на 13 ноември 2017.
  24. Liam Miller released by Brisbane Roar FC // Football Federation Australia, 30 октомври 2014.
  25. Liam Miller clears air after shock exit from Brisbane Roar and denies ever having a calf injury // The Courier-Mail, 7 ноември 2014.
  26. Melbourne City FC Sign Liam Miller On Short-Term Contract // Melbourne City. Football Federation Australia, 11 ноември 2014. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 2018-02-10.
  27. LIAM MACKEY: Liam Miller: Homecoming ‘easy decision’ // Irish Examiner. 30 януари 2015. Посетен на 30 януари 2015.
  28. Cork City struggle at Sligo Rovers // Irish Examiner. 9 март 2015.
  29. ‘He has a few options’ – Liam Miller departs Cork City after just one season // The 42, 19 януари 2016. Посетен на 13 ноември 2017.
  30. Real Monarchs SLC issue statement on Liam Miller // Real Salt Lake, 13 ноември 2017. Посетен на 10 февруари 2018.
  31. Porter, Alex. Manchester United pay tribute to former midfielder Liam Miller // Manchester Evening News, 10 февруари 2018.
  32. Rugari, Vince. Ex A-League champion, Brisbane Roar star Liam Miller diagnosed with cancer: reports // News.com.au, 13 ноември 2017. Посетен на 10 февруари 2018.
  33. Quinn, Andrew. Ex-Celtic and Cork City player Liam Miller battling cancer // Derry Journal. 13 ноември 2017. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 ноември 2017.
  34. Liam Miller: Former Celtic and Manchester United midfielder dies aged 36 // BBC Sport, 9 февруари 2018. Посетен на 9 февруари 2018.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Liam Miller в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​