Лужишки сърби
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лужишки сърби | |
 Лужишки сърби - 1948 г. |
|
| Общ брой | ок. 60 000 |
|---|---|
| Език | горнолужишки, долнолужишки немски |
| Религия | Римокатолицизъм, Протестантство |
| Сродни етнически групи | поляци, словинци, чехи |
Лужишките сърби или Лужичаните (на горнолужишки : Serbja ; долнолужишки : Serby ; немски : Sorben ; чешки : Lužičtí Srbové) са славянски народ[1], наброяващ около 60 000 души[1]. Живеят в югоизточните части на източна Германия, в областта Лужица. Те са наследници на доста по-многобройните в миналото славяни, населявали районите на Дрезден, Лайпциг и Берлин през ранното средновековие. Лужичаните се делят на горнолужичани и долнолужичани, със съответни два отделни езика - горнолужишки и долнолужишки. Преобладаващо горнолужичаните са протестанти, докато долнолужичаните са католици.
За разлика от ободритите, част от полабските сърби успяла да се съхрани езика и самосъзнанието си до наши дни. През 1945 година броят им е около 500 000.
Източници [редактиране]
- ↑ а б Колектив, История на славянските езици, Том I, Западни славяни - Ришард Михалик - Лужишки езици, У. И. „Св. Климент Охридски, С., 2000, стр. 230
