Луи-Франсоа дьо Буфлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи-Франсоа дьо Буфлер
френски офицер
Луи-Франсоа дьо Буфлер 
Роден: 10 януари 1644
Кани, Франция
Починал: 22 август 1711
Фонтенбло, Франция

Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер (на френски език: Louis-François, duc de Boufflers) е маршал на Франция (1644-1711 г.), който участва във всички войни на Луи XIV. Роден в старо аристократично семейство от Пикардия, северна Франция, което притежава титлата маркиз на Буфлер в областта Понтию. През 1662 г. става кадет в Гвардейския корпус и още на следващата година участва във военни действия. През 1664 г. се включва във френската атака срещу североафриканската крепост Джиджели, а през 1667 г. служи в Нидерландия по време на Деволюционната война. Полковник от 1669 в кралските драгуни, участва в окупирането на Лорен (Лотарингия) заедно с маршал дьо Креки.

Звездният миг на Буфлер идва през Нидерландската война (1672-1678 г.), когато служи при Тюрен и отговаря за предпазването на неговата армия в Нидерландия от действащите в гърба ѝ имперски сили. По време и скоро след войната той бързо се издига през различните генералски чинове: бригадир (1673), фелдмаршал (1677), генерал-полковник (1678) и генерал-лейтенант (1681). Началото на Деветгодишната война (1688-1697 г.) за пръв път получава правото да командва самостоятелна операция. Неговата акция в Германия през 1689 г. довежда до превземането на Кайзерслаутерн, Вормс, Опенхайм и Майнц от французите. След това участва в битката при Фльорюс като помощник на маршал Люксамбур, ранен е при обсадата на Монс през 1691 г., обсажда Намюр през 1692 г., воюва и в битката при Щайнкирк през същата година. С тези действия той се доказва, като талантлив, макар и не гениален стратег, смел и решителен командир, лоялен офицер на краля. През 1693 г. е един от осемте нови Маршали на Франция - заслужена награда за неговите заслуги.

В началото на Войната за Испанското наследство Буфлер комндва армията в Нидерландия, като умело действа срещу англо-нидерландските сили, начело с Марлборо. През 1703 г. печели малката победа при Екерен срещу нидерландците, за което е награден от испанския крал Фелипе V и прехвърлен като началник на кралската охрана. Отново е на бойното поле от август до декември 1708 г. като началник на обсадения от съюзниците грал Лил. Той не само поема инициативата за укрепването на града, но и за дългата му отбрана, която при неговите 14 000 души не е изглеждала възможна срещу 70 000-80 000 съюзници. Неговата упорита съпротива не само проваля планираното за тази година вражеско нахлуване дълбоко във Франция, но и довежда до безпрецедентния факт победителите да му дадат правото да определи условията на своята капитулация. Луи XIV го превръща в пер на Франция и му дава титлата херцог, като го нарича "един от най-заслужилите ми генерали".

В началото на 1709 г. Буфлер се отказва от военната кариера, но се записва като доброволец в армията след призива на краля. Има решителна роля за спечелената от французите битка при Малплаке, тъй като след раняването на Вилар, именно Буфлер поема командата на френската армия и я извежда от бойното поле в пълен ред. Умира две години по-късно и е погребан в църквата Сен-Пол в Париж.