Мануил Маврозом
| Мануил Маврозом | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 1230 г.
|
Мануил Комнин Маврозом (на гръцки: Μανουήλ Κομνηνός Μαυροζώμης; починал около 1230) е византийски благородник и военачалник, който след Четвъртия кръстоносен поход се опитва да основе независимо княжество във Фригия. Дъщеря му, известна с името Даулат Разия Хатун, е омъжена за селджукския султан Кейхосров I, благодарение на което Мануил в крайна сметка става губернатор (емир) на част от региона, намиращ се под контрола на селджуките. Известен е и с влиянието си в селджукския двор, което упражнява до смъртта си.
Малко се знае за ранния живот на Мануел. Маврозомите, семейство вероятно от пелопонески произход, придобиват известност през XII век и принадлежат към аристокрацията.[1] Мануил традиционно се идентифицира като син на Теодор Маврозом, който е служил като генерал при император Мануил I Комнин (1143 – 1180), и докато по-ранните учени, следвайки Пол Витек, смятат Мануил за съпруг на незаконна дъщеря на императора, по-съвременни изследователи следват реконструкцията на Константинос Варзос, която приема тази незаконна дъщеря за майка на Мануел Маврозом, като по този начин обяснява претенциите му към престижното име Комнин.[2]
Около 1200 г., когато сваленият селджукски султан Кейхосров I (1192 – 1196, 1205 – 1211 ) идва в Константинопол, Маврозом притежава, според селджукския летописец Ибн Биби, кесарски ранг във византийския двор.[3] По време на престоя си във византийската столица Кейхосров очевидно е кръстен като християнин от император Алексий III Ангел (1195 – 1203) като негов кръстник и се жени за дъщерята на Мануил Маврозом; така Мануил става предшественик на селджукските султани Кейкубад I ( 1220 – 1237 ) и Кейхосров II (1237 – 1246 ).[4]
Когато Алексий III бяга от Константинопол при приближаването на Четвъртия кръстоносен поход през 1203 г., Кейхосров също изоставя града и търси убежище при Мануил Маврозом в неговата неидентифицирана по местоположение „крепост“ или „остров“. След превземането на Константинопол от кръстоносците и смъртта на брата на Кейхосров, Рукн ал-Дин Сюлейман, Кейхосров е отзован в Икония, а Маврозом го придружава. Двамата са задържани за кратко в Никея, където местният владетел (Константин или Теодор I Ласкарис) е сключил договор с новия селджукски султан Килидж Арслан III (1204 – 1205), но успяват да избягат и в крайна сметка да възстановят Кейхосров на престола.[5]
С помощта на селджуците, Маврозом се опита да създаде свое княжество във Фригия и да разшири контрола си върху богатата долина на Меандър . Там той влиза в конфликт с никейците, командвани от Теодор Ласкарис, който решително побеждава турските войски на Маврозом през лятото на 1205 г. Тази победа и успехът му над друг византийски съперник – Давид Комнин, при Никомедия малко преди това, позволяват на Ласкарис да консолидира властта си над Западна Мала Азия и да се провъзгласи за византийски император.[6] Въпреки това, в началото на следващата година, когато Кейхосров и Теодор Ласкарис сключват договор, селджукският султан осигурява на своя тъст значително владение в горната част на долината на Меандър, включително градовете Хона и Лаодикея.[7]
Маврозом остава селджукски васал до смъртта си около 1230 г. и играе важна роля в делата на селджукската държава: той получава ранг на емир, помага за възкачването на престола на своя внук Кейкубад I през 1220 г. и участва в кампаниите на селджуките срещу Арменското кралство Киликия.[8] Клод Кахен идентифицира с Маврозомите един емир Комнин, който се появява през следващите десетилетия като християнски поддръжник на Кейхосров и Кейкубад.[9] Неговите потомци остават активни в селджукския двор до края на XIII век, въпреки че запазват християнската си вяра: Йоан Комнин Маврозом (вероятно син на Мануил), неговият син Исак-Йоан и неговият внук Михаил са засвидетелствани в надгробния надпис на Михаил, датиращ към 1297 г.[10]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ODB, с. 1319 – 1320.
- ↑ Varzos 1984, с. 473 – 475 (Note 189).
- ↑ ODB , с. 01319 – 1320.
- ↑ ODB, с. 1319 – 1320; Brand 1989, с. 12.
- ↑ ODB, с. 1319 – 1320; Brand 1989, с. 12; Vougiouklaki 2003, Chapter 2.
- ↑ Vougiouklaki 2003, Chapter 2; Magoulias 1984, с. 343.
- ↑ ODB, с. 1319 – 1320; Magoulias 1984, с. 350.
- ↑ Vougiouklaki 2003, Chapter 3.
- ↑ Cahen 2014, с. 116, 210.
- ↑ Varzos 1984, с. 473 – 475 (Note 189); ODB, с. 1319 – 1320.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Brand, Charles M. (1989). The Turkish Element in Byzantium, Eleventh-Twelfth Centuries. – Dumbarton Oaks Papers, 43. Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University, 1 – 25, doi:10.2307/1291603, JSTOR 1291603, http://jstor.org/stable/1291603
- ((en)) Kazhdan, Alexander (1991). Maurozomes. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, 1319 – 1320, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Cahen, Claude (2014). Pre-Ottoman Turkey: A General Survey of the Material and Spiritual Culture and History c. 1071-1330. New York: American Council of Learned Societies, ISBN 978-1-59740-456-3
- Magoulias, Harry J. (ed) (1984). O City of Byzantium. Annals of Niketas Choniates. Detroit: Wayne State University Press, ISBN 0-8143-1764-2
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
- Vougiouklaki, Penelope (2003). Manuel Maurozomes. – Encyclopedia of the Hellenic World, Asia Minor. Foundation of the Hellenic World
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manuel Maurozomes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |