Мартинус Бейеринк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартинус Вилем Байеринк
Mwb in lab.JPG
Роден 16 март 1851
Амстердам, Холандия
Починал 1 януари 1931
Алма матер Лайденски университет
Мартинус Вилем Байеринк в Общомедия

Мартинус Вилем Байеринк (Martinus Willem Beijerinck) е холандски микробиолог и ботаник, роден в Амстердам на 16 март 1851 г. Байеринк следва в Техническият университет на Делфт, където се дипломира като инженер-химик през 1872 г. След дипломирането си работи като преподавател в Селскотопанското училище на Вагенинген. Той получава своята докторска степен в университета на Лайден през 1877 г.

Байеринк е един от основателите на вирусологията като наука. През 1898 година повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген. Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича contagium vivum fluidum (разтворим жив микроб) и virus, общо наименование на патогените, използвано през 18 век. Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от Уендъл Стенли, който доказва, че те са частици. Умира на 1 януари 1931 г.