Матовоглав синигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матовоглав синигер
Parus atricapillus 2 (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Paridae Синигерови
род: Parus Синигери
вид: Parus
montanus
Матовоглав
синигер
Научно наименование
Уикивидове Parus montanus
Baldenstein, 1827
Синоними
  • Poecile montanus (Baldenstein, 1827)
  • Poecile montana Baldenstein, 1827

Матовоглавият синигер (Parus montanus) е дребна пойна птица от семейство Синигерови, срещаща се и на територията на България. Прилича изключително много на лъскавоглавия синигер, като за неопитния наблюдател единствено е възможно да ги различи, когато ги види заедно. Както подсказва името му горната част на главата му е матовочерна и крилете са лъскави.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се почти в цяла Европа, без средиземноморските страни и някои части на Азия. Предпочита гъсто обрасли, богати на влага и водни източници иглолистни и смесени гори, за разлика от лъскавоглавия синигер, който се среща предимно в широколистните. Обича да обикаля изгнили и изкорубени дървета.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Непрелетен вид, извън размножителния период скита на малки ята в търсене на храна. Лятото се храни предимно с храна от животински произход, като насекоми, паяци и други дребни безгръбначни, а зимата със семена от шишарки и други достъпни храни от растителен произход. Храната си търси придвижвайки се ловко по клонките и дънерите на дърветата и оглеждайки внимателно всичко.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамна птица, живее винаги по двойки, включително когато се събира на малки ята зимата със птици от собствения или друг сроден вид. През март двойката заема гнездовата си територия и преглежда всички възможни дупки по дърветата. Женската понякога успява да издълбае сама дупка в някое достатъчно меко или изгнило дърво, което се държи все още право или пък разширява и наглася вече съществуваща дупка. Приготвя гнездото в продължение от седмица до месец, почти не го застила или ако го застеле, то е съвсем бедно и снася яйцата направо върху дървената повърхност. Така избира дупката за гнездене, че диаметърът на отвора да не надвишава 35 мм. Отглежда едно люпило годишно през май-юни. Снася 7-9 яйца, които мъти само женската в продължение на 14-15 дни, през това време мъжкия я храни, като я вика вън от гнездото. Малките напускат гнездото след 16-19 дни. Родителите се грижат още известно време за малките докато цялото семейство не се присъедини към някоя групичка от същия или сроден вид скитаща в търсене на храна или предприела миграция.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Сравнително рядък вид, на територията на България е обявен за защитен.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Parus montanus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.