Мери Дъглас
| Мери Дъглас Mary Douglas | |
| британска антроположка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Оксфордски университет[1] Оксфордски университет[1] Оксфордски университет[1] |
| Научна дейност | |
| Област | Антропология |
| Учила при | Едуард Еванс Причард |
| Работила в | Северозападен университет Университетски колеж Лондон |
| Публикации | Чистота и опасност (1966) |
| Повлияна | Емил Дюркем |
| Семейство | |
| Баща | Гилбърт Тю |
| Майка | Филис Туми |
| Съпруг | Джеймс Дъглас |
| Деца | 3 |
Мери Дъглас (на английски: Mary Douglas, родена Margaret Mary Tew) е британска антроположка.
Кариерата ѝ започва с полева работа в Африка, но впоследствие интересите ѝ се насочват към западните общества, в които тя изследва употребата на символи, икономическото поведение и цялостната култура. В късните си години публикува студии, свързани по-конкретно с библейски текстове.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е от брака на ирландката Филис Туми и служителя в британската колониална администрация Гилбърт Тю. Докато следва в оксфордския колеж „Св. Ана“ (1939 – 43), тя слуща лекции на Едуард Еванс Причард.[2] Започва работа в колониалните служби[3], но се връща в университета, където през 1949 г. получава докторска степен по антропология. Обобщение на теренните ѝ проучвания е монография за племето Леле, излязла през 1963 г. В течение на четвърт век преподава антропология в Университетски колеж Лондон, където става и професор. В средата на 60-те години излизат двете книги, които правят името ѝ популярно: Чистота и опасност и Естествени символи.
В периода 1977 – 88 г. пребивава в САЩ и преподава в различни учебни заведения, сред които Принстън. В тези годин издава в съавторство няколко книги, а също и няколко авторски сборника от свои трудове, между които Риск и порицания (1992). Следващите ѝ трудове са посветени на теми, свързани със Стария завет.
Фамилното име Дъглас Mери приема след брак с политика Джеймс Дъглас, сключен през 1950 г., от който има 3 деца. Умира от рак през 2007 г. Няколко години по-рано е публикувана нейна интелектуална биография от студента ѝ Ричард Фардън.[4] През 2002 г. излизат нейните Избрани съчинения в 12 тома.[5]
Признание и почетни звания[редактиране | редактиране на кода]
- доктор хонорис кауза на Университета в Упсала, Швеция, 1986[6]
- Гифордови лекции за 1989[7] (в Единбург)
- избрана за член на Британската академия
- Commander of the Order of the British Empire (CBE) 1992
- John Desmond Bernal Prize 1995[8] за книгата Естествени символи
- Dame Commander of the Order of the British Empire (DBE) in the Queen's New Year's Honours List published on 30 December 2006.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Peoples of the Lake Nyasa Region (1950) (като Mary Tew)
- The Lele of the Kasai (1963)
- Purity and Danger: An Analysis of Concepts of Pollution and Taboo (1966)
Чистота и Опасност,[9] София: ЛИК, 2004 - Natural Symbols: Explorations in Cosmology (1970)
- Implicit Meanings: Essays in Anthropology (1975)
- The World of Goods (1979) (в съавторство с Baron Isherwood)
- Evans-Pritchard (Fontana Modern Masters, 1980)
- Risk and Culture (1980) (with Aaron Wildavsky)
- In the Active Voice (1982)
- How Institutions Think (1986)
Как мислят институциите,[10] София: 41Т, 2005 - Missing persons: a critique of the social sciences (1988) (в съавторство с Steven Ney)
- Risk and Blame: Essays in Cultural Theory. London: Routledge, 1992.
- In the Wilderness: The Doctrine of Defilement in the Book of Numbers (1993)
- Thought styles: Critical essays on good taste (1996)
- Leviticus as Literature (1999)
- Jacob's Tears: The Priestly Work of Reconciliation (2004)
- Thinking in Circles (2007)
На български език[редактиране | редактиране на кода]
- Дъглас М., Далеч от ритуала. Контрол на символите. Извън пещерата, в сб. В паяжината на Смисъла, съст. Даскалов Р., и Николов Б., София: ЛИК, 2000, с.276-323.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в findingaids.library.northwestern.edu // Посетен на 14 април 2021 г.
- ↑ Douglas [née Tew, Dame (Margaret) Mary (1921–2007), social anthropologist | Oxford Dictionary of National Biography] // 2004. Посетен на 2019-05-20.
- ↑ Fardon, Richard. Dame Mary Douglas // The Guardian, 2007-05-17. Посетен на 2016-12-10.
- ↑ Richard Fardon, Mary Douglas: an Intellectual Biography (1999) London: Routledge.
- ↑ Mary Douglas, Collected Works, London: Routledge, 2002, (3168 pages) Архив на оригинала от 2022-05-21 в Wayback Machine., ISBN 978-0-415-28397-7
- ↑ Honorary doctorates - Uppsala University, Sweden // Посетен на 31 July 2018.
- ↑ Преработени и издадени като In the Wilderness (1993).
- ↑ Restivo S., Dowty R., Obituary: Bernard Barber and Mary Douglas, Social Studies of Science Vol. 38, No. 4 (Aug., 2008), p. 635 – 40.
- ↑ Лозев А., Пазете чистота, Литературен вестник, 21-11-2005 (рецензия).
- ↑ Лозев А., Литературен вестник, 30-06-2004 (рецензия) Голямата пазарна илюзия или Вие, как мислите
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
