Методи Балалчев
| Методи Балалчев | |
| български резбар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Методи Трайков Балалчев е един от най-известните български дърворезбари на XX век.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Методи Балалчев е роден на 18 май 1896 година в ресенското село Сопотско, което тогава е в Османската империя.[3] Емигрира в свободна България.[2] Основател е на Дружеството на художниците приложници в 1930 година. В 1938 година става председател на Дружеството на художниците иконописци и резбари.[4]
Умира в София на 16 май 1978 година.[3][2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Балалчев е автор на резбования иконостас на църквата „Свети Архангел Михаил“ в софийския квартал Симеоново.[5] Резбова иконостаса в троянската църква „Света Параскева“ в стила на тревненската школа с множество растителни и животински мотиви.[6] Дело на Балалчев е иконостасът в църквата „Свети Архангел Михаил“ в плевенското село Крушовица.[7][8]
В 1924 – 1929 година участва в реконструкцията на изгорелия Народен театър „Иван Вазов“ в София, като въвежда на фасадата нови декоративни елементи в сецесионов дух – бюкрани, гирлянди, розетки.[9] В 1937 година прави иконостаса в църквата „Успение Богородично“ в Арчар.[10]
В 1938 година изработва иконостаса за „Света Петка“ във Варна.[11][12] В 1939 година му е възложено да изработи иконостаса и вратите с колонадите на академичния параклис „Свети Климент Охридски“ при Богословския факултет на Софийския университет.[13] В 1937 година изработва иконостаса, а в 1940 година владишкия трон, катедрата и двата аналоя на църквата „Свети Николай“ във Варна.[1][14] В 1939 – 1940 година изработва иконостаса и архиерейския трон, два певника с по два трона и два малки подвижни иконостаса за русенската църква „Вси Светии“.[15][16][17] Иконостасът от „Вси Светии“ е пренесен след разрушаването на църквата в храма „Света Троица“ в село Вранино, Добруджа.[18]
В 30-те години на XX век заедно с Тодор Христов и Петър Кушлев прави стенните касети за Военния мавзолей-костница в София,[19] а по-късно в 1943 година участва в оформлението на църквата му „Свети Георги“.[20]
В 1941 година прави клиросите и троновете за софийската църква „Свети Георги“.[21] В 1948 година изработва от бряст иконостаса, владишкия трон, малките тронове и иконостаси на видинската църква „Успение Богородично“.[22]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Параскева Николаев // Община Варна. Архивиран от оригинала на 2018-04-03. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ а б в Парцел 58 // София помни. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ а б Паскалева, Костадинка (редактор). Формиране на новото българско изкуство: проблеми и тенденции. София, Национална художествена галерия, 1990. с. 89.
- ↑ История // Дружество на българските художници. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Софийска Мала Света гора // Храм „Свети Седмочисленици“. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Църква „Св. Параскева – Петка“ – гр. Троян // Официален туристически портал на община Троян. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
- ↑ Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на резбарите от осойския род Филипови: Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2. София, Издателство на БАН, 1987. с. 188.
- ↑ Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 509.
- ↑ Трънкова, Лиляна. „Света Петка Българска“ – най-красивият варненски храм // Черно море, 11 април 2014. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Църква „Света Петка Българска“ – Варна // Опознай.bg. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ История на параклиса // Академичен параклис „Свети Климент Охридски“. Посетен на 10 април 2018.
- ↑ „Сградите на Варна“: Майстор Костанди вдига църквата „Св. Никола“ през 1865 г. // Petel.bg, 11 септември 2011. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Столична фирма реставрира безплатно иконостаса на църквата „Всех Святих“ // Община Русе, 14 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2018-04-02. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Златгкова, Силвия. Изграждането на църквата „Всех Святих“ в Русе трябва да завърши до април // Градът, 23 септември 2008. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Историята на храма „Всех Святих“ и плановете за изграждането му сега // Ruseinfo.net. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Друмев, Димитър. Резбарско изкуство. София, Издателство на БАН, 1989. с. 121.
- ↑ Националният военноисторически музей се включва в инициативата „Европейски дни на наследството“ // Национален военноисторически музей, 17 септември 2015. Архивиран от оригинала на 2018-04-02. Посетен на 2 април 2018.
- ↑ Отварят за посетители Военния мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“ // Дарик, 17 септември 2015 г. Посетен на 2 април 2018 г.
- ↑ Коева, Маргарита (редактор). Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. с. 431.
- ↑ „Успение Богородично“ // Национален регистър на храмовете в България. Посетен на 2 април 2018 г.
