Милан Радивоев
| Милан Радивоев | |
| български книжовник | |
 | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
Милан Радивоев е български възрожденски учител и историограф.
Бил е учител в Даскалоливницата в родния си град Елена, в Габрово и в село Беброво. Работил е като коректор във вестник „Македония“ при Петко Славейков и като секретар на митрополит Доротей Софияски.
Милан Радивоев е първият биограф на Иларион Макариополски, ученик е на Иван Момчилов, а също и негов биограф. Написал е още „Кратък молитвеник за православните войници“ и превел „Акатист или наседално пение“, „Светителско поучение към новоръкоположен свещеник“. Друг негов голям труд е „Землеописание на България и съседните ней държави“ (издание на Военното министерство, 1894 г.)[1].
Неговият роднина Страшимир Радивоев от Елена загива като четник от ВМОК в битката край връх Голак през Илинденско-Преображенското въстание[2].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Кратък молитвеник за православните войници.
- Землеописание на България и съседните ней държави. София, 1894.
- Време и живот на Търновския митрополит Илариона. София, 1912.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на Милан Радивоев
- ↑ Илюстрация Илинден, бр. 100, стр. 14-15
