Младен Тричков
| Младен Тричков | |
| участник в четата на Христо Ботев | |
| Роден |
1841
|
|---|---|
| Починал | след 1876
? |
| Националност |  България |
Младен Тричков е български революционер и участник в четата на Христо Ботев.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден в пиротското село Баре Чифлик през 1841 г.[1] Има двама братя – Георги и Коста.[2] Занимава се с писарство и води дела като съдебен защитник по спорове между жители в окръга.[2] Според някои изследователи Тричков е куриер на революционен комитет, основан от Васил Левски в Пирот, и като такъв посещава София, за да разнася поща с конспиративно съдържание под прикритие на служебната си дейност. Среща се с Генадий Скитник.[2]
Тричков напуска границите на Османската империя през 1873 г. във връзка с преследванията на дейци, близки до Димитър Общи и Васил Левски. Установява се в Браила, която по това време е средище за мнозина представители на българската революционна емиграция във Влашко. По спомени на Кирил Тричков, внук на брат му Коста, през 1875 г. Младен лежи в румънски затвор по неясни обвинения. Макар да бива освободен след една седмица, все пак трябва да напусне Браила заради забрана да работи в града.[2] През 1876 г., на 35-годишна възраст, участва в отряда „Св. Георги“ в четата на Христо Ботев,[1] но следите му се губят след придвижването на революционерите към Стара планина.[2]
Тричкови в България[редактиране | редактиране на кода]
Сръбските власти принуждават братята на Младен да напуснат Пиротско окончателно след Сръбско-българската война, след което се установяват в радомирското с. Батановци.[2] Към 1917 г. Георги има даракчийница, или работилница за тъкачни материали,[3] а Коста е съдържател на странноприемница с кръчма.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Възвъзова-Каратеодорова, Кирила, Възпоменателен сборник по случай стогодишнината от Априлското въстание и Ботевата чета, Издателство на Народна библиотека, София 1976, стр. 348
- ↑ а б в г д е ж Тахов, Георги, 209 хъшовски жития: животът и гибелта на Ботьовите четници, издателска къща Майтрея, София 1996, стр. 329, 330
- ↑ Парлапанов, Иван, Алманах „Царство България“, Bulgarisches staatsadressbuch mit amtlicher unterstützung herausgegeben von dr. Iwan Parlapanoff, Лайпциг 1917, стр. 70