Москва не вярва на сълзи
| Москва не вярва на сълзи | |
| Москва слезам не верит | |
| Режисура | Владимир Меншов |
|---|---|
| Продукция | СССР |
| Сценарий | Валентин Черних |
| Актьори | Вера Алентова, Алексей Баталов, Ирина Муравьова, Раиса Рязанова |
| Музика | Сергей Никитин |
| Разпространител | Мосфилм |
| Премиера | 1979 г. |
| Времетраене | 142 мин. |
| Език | руски |
„Москва не вярва на сълзи“ е съветски художествен филм от 1979 г. На първо място по посещаемост в СССР през 1980 г. (около 90 млн. зрители). [1] През 1981 г. е удостоен с Оскар за най-добър чуждестранен филм.
Съдържание |
Сюжет [редактиране]
Москва през петдесетте години. В общежитие живеят три приятелки. Съдбата им се развива според характера на всяко момиче. Антонина се омъжва, има деца и обича мъжа си. За Людмила Москва е лотария, в която тя е длъжна да спечели своето особено щастие. Катерина е единствена дъщеря на родителите си, завършва институт, работи и става директор на голямо предприятие. Но идва любовта към такъв силен човек, каквато е тя самата. И се оказва, че да спасиш любовта от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно.
История на създаването [редактиране]
Владимир Меншов отначало иска да се откаже от мелодраматичния сценарий, но все пак е привлечен от него. В началото на втората част има интересен похват - героинята навива будилника, ляга да спи, и се събужда след няколко години. Както по-късно признава и самия Меншов, възможно е във филма да има и някаква автобиографическа, за него и съпругата му Вера Алентова, нотка. Те, също като героите във филма, са от общежитие, току-що пристигнали провинциалисти и лимитници, които са завоювали Москва. [2]
Отначало създателите получават доста хладни отзиви за филма като „упадъчна по дух и доста бедна мелодрама, експлоатираща низките чувства на зрителите“. Наградата „Оскар“ и огромният касов успех са напълно неочаквани за кинематографското ръководство и критиците. [1]
Владимир Меншов и създателите на филма не отиват на церемонията по връчването на наградите. По версията на самия Меншов, в същото време той е бил „без право на пътуване“ и не би могъл да отиде в Холивуд. [1] За това, че е получил наградата на филмовата академия на САЩ, Меншов узнава от програма „Время“ по съветската телевизия. Вместо него в тържествената церемония участва и получава златната статуетка аташето по въпросите на културата на посолството на СССР в САЩ. [3]. Дълго време статуетката се съхранава в дирекция „Държавно кино“ на СССР. Едва през 1989 г., когато Владимир Меншов получава наградата „Ника“, едновременно с това получава и своя „Оскар“.[4]
Филмът „Москва не вярва на сълзи“ е гледан от около 90 млн. зрители. По посещаемост заема второ място сред всички съветски филми (след продукцията „Пирати на XX век“). [5]
В ролите [редактиране]
- Вера Алентова - Екатерина Александровна Тихомирова
- Лия Ахеджакова - Директор на клуба
- Мария Барабанова
- Алексей Баталов - Георгий Иванович
- Владимир Басов - Антон Круглов (заместник-началник)
- Александър Бородянски - другаря Гоша
- Наталия Вавилова - Александра Александровна Тихомирова
- Юрий Василиев - Рудолф (Родион) Рачков
- Андрей Вознесенски - Андрей Вознесенски
- Елена Волская
- Владимир Гусев - генералът — клиент в химическото чистене
- Михаил Зимин - професор Тихомиров
- Татяна Конюхова - Татяна Конюхова
- Муза Крепкогорская - генералша
- Виктор Лазарев - старецът в асансьора
- Владимир Меншов - епизодична роля (на пикника)
- Ирина Муравьова - Людмила Свиридова
- Владлен Паулус - Михалич
- Раиса Рязанова - Антонина Буянова
- Инокентий Смоктуновски - Инокентий Смоктуновски
- Борис Сморчков - Николай
- Олег Табаков - Володя
- Виктор Уралски - бащата на Николай
- Валентина Ушакова - майката на Николай
- Александър Фатюшин - Сергей Гурин
- Зоя Фьодорова - леля Паша
- Евгения Ханаева - майката на Рачков
- Леонид Харитонов - Леонид Харитонов
- Георгий Юматов - Георгий Юматов
- Генадий Ялович - доктора на науките (на пикника)
- Татяна Жукова-Киртбая - Полина (работничката в химическото чистене)
- Вениамин Рудаков - Вениамин Рудаков
- Павел Нечаев — Павел Нечаев
Снимачна група [редактиране]
- Сценарист: Валентин Черних
- Режисьор: Владимир Меншов
- Оператор: Игор Слабневич
- Художник: Саид Менялшчиков
- Композитор: Сергей Никитин
- Текст на песните:
- Диригент: Емин Хачатурян
Награди [редактиране]
- Номинация за наградата на Берлинския кинофестивал „Златната мечка“ - 1980 г.
- Вера Алентова е призната за най-добрата актриса на СССР по резултати от въпрос на списанието „Съветски екран“ - 1980 г.
- С Държавна премия на СССР са удостоени Владимир Меншов, художника на филма - Саид Менялшчиков, актьорите Алексей Баталов, Вера Алентова, Ирина Муравьова и Раиса Рязанова - 1981 г.
- „Оскар“ на филмовата академия на САЩ за най-добър чуждестранен филм - 1981 г.
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в ((ru)) Интервю на „Радио Свобода“ с творческия колектив на филма „Москва не вярва на сълзи“
- ↑ ((ru)) Статията Москва слезам не верит – „вот и стало обручальным нам Садовое кольцо“ на страницата nashfilm.ru
- ↑ ((ru)) Статията „Москва слезам не верит, но Оскара берет!“
- ↑ ((ru)) Разказ за филма „Москва не вярва на сълзи“
- ↑ ((ru)) Подробности за филма на страницата mega.km.ru
Външни препратки [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва слезам не верит (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |