Народно читалище „Славянска беседа – 1880“
| Народно читалище Славянска беседа – 1880“ | |
 Сградата на „Славянска беседа“ в София. Завършена през 1890-та година по проект на арх. Хайнрих Майер. Намирала се е на пресечката на ул. „Раковски“ и ул. „Славянска“. В дъното на снимката се вижда сградата на Военния клуб. Разрушена още през 30-те. На нейно място през 1935-та год. се появява сегашната сграда на хотел „Славянска беседа“. | |
| Информация | |
|---|---|
| Основатели | Антон Безеншек |
| Основана | 1880 г. |
| Положение | съществуващо |
| Седалище | София, България |
| Сайт | Официален уеб сайт |
Народното читалище „Славянска беседа – 1880“ е читалище в София, основано по идея на Антон Безеншек за да ознаменува събирането на най-различни специалисти от славянските страни.[1]
Читалището се явява най-старото културно средище в столицата. Идеята възниква на 11 май 1880 г., когато се честват светите братя Кирил и Методий, по стария стил на Българската православна църква. На учредителното събрание присъстват седемдесет и пет души, от които петдесет са български граждани, останалите – чуждестранни гостуващи специалисти. На 18 май е приет уставът на дружеството, а на 25 май се провежда Учредителното събрание.[1]
Първата сграда е построена през 1881 г., със собствени средства. На същото място през 1882 г. се построява нова, по-голяма сграда, която също е съборена и подменена след десет години. През 1892 г. членовете се нанасят в още по-просторна сграда, отговаряща на нуждите на дружеството. Последното преместване на читалището е през 1945 г. в още по-нова, седем етажна сграда.[1]
В ръководните органи на читалището от създаването му влизат редица интелектуалци и известни политици, лица, играли важна роля в изграждането на новата българска администрация и армия, между които личат имената на Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Иречек, Марин Дринов, Борис Вазов, Иван Евстатиев Гешов, проф. Стефан Бобчев, Иван Мърквичка, проф. Николай Николаев, Георги Кьосеиванов, Димитър Греков, Александър Панайотов Хитов, д-р Милан Стоянович, проф. Иван Цибулка, Христо Д. Попов, Михаил Сарафов, Стоян Данев и редица други.[1]
Славянска беседа
Славянска беседа е мирна ограда,
за дружба сърдечна,
страстта тук немей.
Тук българин с сърбин и чех със словак,
хърватин с словенец и русин с поляк
по братски живей.
Беди ли, тъги ли сърце ти налягат,
ил` бури житейски душата ти стягат –
в Беседата, знай,
ще найдеш покой или в реч сладкодумна,
ил` в братския кръг в веселба многошумна,
тъга тук не трай.
За знанье ли жажда, славянино сещаш –
тук книги те чакат, приятели срещаш –
развивай умът.
Ил` търсиш ти шум, развлечения свесни –
тук музика има, и танци, и песни –
насищай слухът.
Дойдете, славяне, сплотете се, братя,
в този мирния храм, в тези чисти обятия
тук има живот.
Алеко Константинов.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Народно читалище „Славянска беседа – 1880“ // iskrata.bg. Посетен на 27 юли 2023.
- ↑ Славянска беседа // programata.bg. Посетен на 27 юли 2023.