Николаевски регионален краеведски музей
| Николаевски регионален краеведски музей Миколаївський обласний краєзнавчий музей | |
| Музеи в Украйна | |
 | |
| Местоположение | Николаев |
|---|---|
| Основан | 1913 г. |
| Основател | Серхий Хайдученко |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 10.00 – 18.00 ч. (почивни дни: петък) |
| Зимно работно време | 10.00 – 18.00 ч. (почивни дни: петък) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Володимир Михайлов |
| Адрес | гр. Николаев, ул. „Набережна“ 29 |
| Телефон | +38 (512) 37-70-14 +38 (512) 37-70-19 |
| Сайт | museum.mk.ua |
 Местоположение в Николаев | |
| Николаевски регионален краеведски музей в Общомедия | |
Николаевският регионалният исторически музей (на украински: Миколаївський обласний краєзнавчий музей) е регионален исторически музей в град Николаев, Украйна. Музеят съхранява най-голямата колекция от материали и документи за историята и културата на Побужието и Николаев.
История на музея[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Музеят е основан през 1913 година. Тогава по инициатива на местния адвокат и краевед Серхий Хайдученко е открит Николаевският природонаучен музей (по-късно Николаевски градски историко-археологически музей).
Самото колекциониране на експонати на местната култура започва в първите години след основаването на града. През септември 1792 г. първият гражданин на града Михайло Фалеев изпраща група моряци към руините на Олбия с цел „търсене на антики“. Така през 1803 г. в Депото за карти на Черно море (днес Черноморско хидрографско депо) е създаден Кабинет с редки предмети. В този кабинет се съхраняват модели на кораби, археологически находки от Олбия, Керч, Феодосия, колекции от оръжия, дрехи, медали и други предмети.
През 1856 г., след поражението на Руската империя в Кримската война, във връзка с последици от сключените договори, личният състав на военноморските институции в Николаев е значително намален. „Кабинетът с редки предмети“ също бива затворен. Така ценните колекции остават без необходимия надзор и са разпределени във фондовете и архивите на различни градски институции.
През декември 1913 г. става възможно събирането на разпръснатите експонати и се установява първият градски Природонаучен музей. Музеят се помещава в частната къща на гражданина Йосип Заславски. Основополагаща за изложбата е колекцията на Емануил Францев, събирал предмети от зоологията, ботаниката и минералогията в продължение на повече от 40 години. След смъртта на Францев наследниците му даряват цялата колекция на градската управа. За първи директор на музея е назначен Серхий Хайдученко. С времето музейният фонд е значително разширен с предмети от разкопки в Олбия и от частни колекции.
През 1920 г. музеят става променя названието си на Историко-археологически музей. От 1929 г. до 1936 г. музеят се помещава в сградите на Военния затвор и Адмиралтейската катедрала, а по-късно се премества в сграда на ул. „Инженерна“ в града. Още преди началото на Втората световна война музеят вече се намира в помещенията на ул. „Декабристи“ 32.
По време на Втората световна война музеят е почти напълно разрушен. Въпреки това експозицията функционира и по време на окупационния период. През 1943 г. музеят дори се сдобива с нова, по-голяма зала. В обновения музей започват да се провеждат изложби и той е отворен за посетители, повечето от които са немски офицери и войници. Въпреки това, в края на 1943 г. германците пренасят част от археологическите експонати в Кьонигсберг. Изнесени са най-ценните експонати, които и до днес се считат за изчезнали. [1]
След войната, през 1950 г., с усилията на жителите на града и градските власти, музеят е възстановен като Регионален краеведски музей.
За целия следвоенен период до 2012 г. експонатите на музея се съхраняват в малка стая, принадлежаща на църквата „Свети Йосиф“. Поради тази причина, в този период работят само две изложбени зали.
В началото на XXI век е разработен проект за създаване на музеен комплекс на базата на архитектурен паметник с национално значение „Старите казарми на флота“. Планът за целия „град музей“ включва 9 отделни музея. В края на януари 2012 г. музейният комплекс отваря врати за посетители. Общата площ на реставрираните сгради е 4101,6 квадратни метра.[2]
На 28 август 2012 г., с участието на министър-председателя Микола Азаров, на базата на архитектурния комплекс „Старите казарми на флота“ е официално открит Регионалният краеведски музей.[3] Към 2020 г., музеят разполага с 21 зали.[4]
Структура и музеен фонд[редактиране | редактиране на кода]
В основната сграда на Николаевския краеведски музей (на ул. „Набережна“ 29) работят отдели по природа, предреволюционна история, съвременна история и фондов отдел.
Други отдели, включени към Николаевския краеведски музей са:
- Музей на партизанското движение в Николаев през 1941 – 1944 г. (на ул. „Лягин“ 6),
- Музей на корабостроенето и флота (на ул. „Адмиралска“ 4),
- Исторически музей в гр. Очаков,
- Музей „Партизанска искра“ в с. Кримка, Первомайски район,
- Регионален краеведски музей в гр. Первомайск.[5]
Днес колекцията на Николаевския регионалния исторически музей съдържа повече от 160 000 предмета – от епохата на късния палеолит до съвремието. Сред най-ценните експонати са предмети от археологически разкопки от Олбия и Крим, оръжия на запорожки казаци, материали и артефакти, свързани с историята и развитието на гр. Николаев, корабостроителната индустрия на града и други.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Фрагмент от древногръцка надгробна плоча от Олбия. Надпис „Диодор, син на Дионисий“, IV в. пр. Хр. -
Древногръцка керамика от Олбия -
Компоненти на водопроводни тръби от района на Олбия -
Украински старинен интериор
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Воєнні сторінки історії Миколаєва - mykolaiv-yes.com.ua // 2022-06-16. Посетен на 2022-06-29.
- ↑ Прийнято в експлуатацію відреставрований музейний комплекс «Старофлотські казарми» // http://dabk.nikportal.net.+Посетен на 2013-02-08.[неработеща препратка]
- ↑ Прем'єр-міністр відкрив у Миколаєві обласний краєзнавчий музей // www.kmu.gov.ua. Посетен на 2013-02-08.
- ↑ Олена Івашко. Старофлотські казарми стануть мистецьким арсеналом // www.ukurier.gov.ua. Посетен на 2013-02-08.
- ↑ Про Миколаївський краєзнавчий музей Архив на оригинала от 2011-07-15 в Wayback Machine. на www.museum-ukraine.org.ua («Музеї України») Архив на оригинала от 2011-07-15 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Р. IN. Манковска . Николаевски регионален краеведски музей Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine. // Енциклопедія історії України : u 10 T. / редактор: В. И. Смолий (ръководител) и др. ; Институт по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна . — К. : Научно мнение, 2009. - T. 6: La — Mi. - СЪС. 653. — 784 с. : фиг. — ISBN 978-966-00-1028-1.
- Марунич Г. И. Николаевски краеведски музей // Українська радянська енциклопедія : в 12 т. / глава изд. М. П. Бажан ; ред.: О. К. Антонов и др. — 2-ро издание. — К. : Главна редакция на УРЕ, 1974–1985., Том 6., К., 1981, с. 499
- За Регионалния исторически музей в Николаев Архив на оригинала от 2011-07-15 в Wayback Machine. на www.museum-ukraine.org.ua („Музеи на Украйна“)
- За Николаевския регионален исторически музей на официалния уебсайт на Николаевската регионална библиотека за деца на името на В. Лягин
- За Регионалния исторически музей в Николаев на who-is-who.com.ua
- Украйна: Съкровища на музеи и природни резервати. К., 1997
- Николаевски краеведски музей, Одеса: Маяк, 1980, 79 с.
- Музеен вестник (90-годишнината на Николаевския областен краеведски музей) / Изд. Л. Д. Хлопинска, Николаев: „Атол“, 2003, 168 с.
- А. Петраш Регионален регионален музей // А. Петраш. Музеите на Николаев: Ръководство., Одеса: „Маяк“, 1979, с. 4 – 27.
- Хлопинска Л. Д. Преди създаването на местния исторически музей в Николаев // История. Етнография. Култура. Нови изследвания. III Николаевска регионална краеведска конференция, Николаев, 2000 г., с. 196 – 201.
- Будинок Заславського. Посетен на 2023-03-21.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миколаївський обласний краєзнавчий музей“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |