Николай Сироцински
| Николай Сироцински | |
| руски офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12/24 октомври 1877
|
| Националност |  Русия |
| Военна служба | |
| Звание | щабс-капитан |
| Войсково поделение | Лейбгвардейски Гренадирски полк |
| Командвания | 11-та рота |
| Войни | Руско-турска война (1877 – 1878) |
| Битки | Битка при Горни Дъбник |
Николай Миронович Сироцински (на руски: Николай Миронович Сироцинский) е руски офицер, щабс-капитан от Лейбгвардейски Гренадирски полк, участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и битката при Горни Дъбник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Сироцински е роден през 1838 г. Произхожда от дворянски род от Лифландската губерния на Руската империя. Ориентира се към военното поприще. Постъпва в Първи кадетски корпус в Санкт Петербург. Завършва през 1859 г. с чин прапоршчик. На 21 години постъпва на служба в 1-ви стрелкови батальон. Отличава се на 25 март 1863 г. при потушаване на Полското въстание (1863 – 1864) при селцето Цитована, Ковенска губерния. Награден е с орден Света Анна IV степен с надпис „За храброст". През 1866 г. е прикомандирован в Лейбгвардейски Гренадирски полк, а по-късно е зачислен към него. В продължение на няколко години е дело-производител към военния съд, а през 1873 г. е назначен за временен член на окръжния съд. След избухване на Руско-турската война (1877 – 1878), през юли 1877 г. е сред първите отзовали се на призива за набиране на доброволци. Заминава за Кавказкия фронт, но скоро е отзован. Прехвърлен е отново в Лейбгвардейски Гренадирски полк в Действащата армия на Балканите. Като командир 11-та рота[1] на 12/24 октомври 1877 участва в битката при Горни Дъбник. Убит е при атаката от юг на Малкия турски редут.[2][3]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Загиналите в битката руски офицери и войници са погребани към 15 часа на 14 октомври. На капитан Хамар, щабс-капитан Сироцински, поручик фон Пирвиц и поручик Хирн е издигнат надгробен паметник с надпис: „Здесъ покоится прахъ офицеровъ лейбъ Гвардiи Гренадерскаго полкъ павшихъ геройскою смертью въ дѣлѣ подъ Горнимъ Дубнякомъ 12-го октября 1877 года. Капитанъ Хаммаръ, Штабсъ-Капитанъ Сироцинскiй, Поручикъ фонъ Пирвицъ, Поручикъ Хирнъ. Вечная слава героямъ.“ Намира се край малкия редут. Паметникът е изработен от камък в кубична форма наподобяваща възрожденска чешма. Отгоре е поставен мраморен кръст. Ако се доверим на стара гравюра, то паметникът първоначално се е намирал между двете братски могили на нисшите чинове. Вероятно впоследствие е преместен и на неговото място е поставен съветския паметник на Българо-руската дружба.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Паметник на офицерите от Лейбгвардейски Гренадирски полк -
Паметната плоча -
Паметник на офицерите от Лейбгвардейски Гренадирски полк -
Първи паметник на нисшите чинове от Лейбгвардейски Гренадирски полк -
Втори паметник на нисшите чинове от Лейбгвардейски Гренадирски полк -
Надпис на плочата на нисшите чинове -
Паметникът на офицерите с първоначалното местоположение -
Карта на битката при Горни Дъбник -
Графика на битката при Горни Дъбник -
Графика на атаката на редутите при Горни Дъбник
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ rusneb.ru // Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 59, СПб., 1906, с.26 – 28. Посетен на 15.02.2022.
- ↑ Старчевский А. А. Назимова М. Г. Президентская библиотека имени Б.Н.Ельцина // Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., СПб., 1878 г., с.358. Посетен на 17.02.2022.
- ↑ SurnameIndex.Info // Гренадерский лейб-гвардии полк. Посетен на 17.02.2022.