Никола Стойков
| Никола Стойков | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Никола Стойков, известен като Кусото[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Стойков е роден през 1878 година в град Крушево[2], тогава в Османската империя. По професия е хлебар, а от 1900 година е ръководител на ВМОРО за Горни Демир Хисар, Битолско с Даме Груев, Георги Пешков, Георги Попхристов, Анастас Лозанчев, Милан Матов и Павел Христов.
Същата 1900 година е арестуван след разкритията от Йосифовата афера и осъден на 101 години затвор. Получава амнистия през февруари 1903 година[3] и през 1907 година е избран за член и председател на Битолския околийски комитет. В края на същата година е повторно арестуван и освободен след Младотурската революция от юли 1908 година.[4] През 1910 година набеждава Георги Попхристов пред битолската полиция, и Попхристов е заточен в Мала Азия.[5] Умира в София[6] от естествена смърт в 1932 година.
Милан Матов го нарича:
| „ | добър патриот и много полезен работник.[7] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 246.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 328.
