Нормална група
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нормална подгрупа, нормален делител или инвариантна подгрупа в теория на групите е подгрупа от специален тип, позволяваща факторизиране на групи. Нормалните групи дължат съществуването си на несъвпадането, в общия случай, на левите съседни класове на дадена група с десните съседни класове на групата. Пръв Галоа осъзнава значението на нормалните групи за теория на групите.
Определение [редактиране]
Една подгрупа
, на група
, се нарича нормална подгрупа, отбелязва се
, ако всеки ляв съседен клас на
по
съвпада с някой десен съседен клас на
по
, или в алгебричен запис:
, което е еквивалентно на някое от следните три условия:
Свойства [редактиране]
- Ядрото на хомоморфизъм на групи
е нормална подгрупа на
. - Всяка нормална подгрупа на дадена група се явява ядро на някой хомоморфизъм на групата. Нормалните групи изчерпват множеството от всички ядра на хомоморфизми на дадената група.
- Сечение на произволен брой нормални подгрупи на дадена група е също нормална подгрупа на групата.
- В абеловите групи всички подгрупи са нормални.
Литература [редактиране]
- Обрешков, Н. (1930), Висша алгебра, Том 1, София: Университетска библиотека N 93.
- Сидеров, Пл. и Чакърян, К. (2002), Записки по алгебра, групи, пръстени, полиноми, София: ВЕДИ.



е нормална подгрупа на