Никола Обрешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Обрешков
български математик
Роден: 6 март 1896
Варна, България
Починал: 11 август 1963
София, България

Никола Димитров Обрешков е български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 6 март 1896 г. във Варна. Баща му Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се за възпитанието и образованието на осемте им деца - четирима синове и четири дъщери. Основното си образование Никола Обрешков получава във Варна. През 1915 г. завършва Втора софийска гимназия. Същата година е приет в Софийския университет като студент по математика и физика. През 1916 г. постъпва в армията и се сражава в Първата световна война - първо като редник, а по-късно като офицер от инженерните войски. След завръщането си от фронта Обрешков продължава следването си и завършва висшето си образование през 1920 г. Същата година е приет за асистент при катедра "Диференциално и интегрално смятане", ръководена от Кирил Попов. Води и упражнения по висша алгебра. През 1922 г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през 1925 г. - за извънреден професор и през 1928 г. - за редовен професор и титуляр на катедрата по "Висша алгебра" - пост, който заема до смъртта си.

Професор Обрешков получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в Палермо. На 20 юли 1933 г. в Сорбоната получава степента "Доктор на науките". Никола Обрешков чете лекции по покана на едни от най-престижните университети в Европа - университетите на Берлин, Рим, Женева, Дрезден, Палермо, Хамбург, Лайпциг и др. Взема участие в десетки международни конгреси, конференции и научни сесии по математика. Рецензент е на много чуждестранни научни монографии. Автор е на над 250 научни статии и публикации в наши и чуждестранни списания. Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици. От 1945 г. е редовен член на Българската академия на науките. Удостояван е с едни от най-високите ордени на Република България.

Обрешков умира на 11 август 1963 г.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Акад. Никола Обрешков е един от най-плодотворните учени на България, оставил едно от най-големите научни наследства. Има научни приноси в областите на алгебрата, анализа, теорията на вероятностите и математическата статистика, интегралната геометрия, топологията, механиката, математическата физика и теорията на числата. Считан е за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи редове, предизвикали интерес и развитие в работи на математици от Англия, Индия и Германия.

През периода 1933 - 1934 г. има резултати върху общия вид на мероморфните функции. В областта на теорията на вероятностите Акад. Обрешков дава нов алгебричен метод за изучаване на дискретните вериги на Марков. Резултатите му в тази област са изложени в неговата монография "Математическа статистика" ( Париж, 1938 г.). Също така определя точната стойност на константата на Е. Борел. В зряла възраст работи в областта на диофантовия анализ, където доказва редица теореми, отнасящи се до апроксимирането на линейните форми.

Акад. Обрешков има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на топлопроводността. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения.

Българската академия на науките учреди наградата "Никола Обрешков", която всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Български математици. Съставители Иван Чобанов и Петър Русев. - ДИ "Народна просвета", С., 1987.