Олга Ладиженская
| Олга Ладиженская Óльга Лады́женская | |
| съветски и руски математик | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  СССР Русия |
| Учила в | Санктпетербургски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | математика |
| Учила при | акад. Иван Петровски |
| Работила в | Ленинградски държавен университет |
| Публикации | 250 |
| Награди | Златен медал „Ломоносов“ (2002) |
| Олга Ладиженская в Общомедия | |
Олга Александровна Ладиженская (на руски: Óльга Алекса́ндровна Лады́женская) е съветска и руска математичка, академик на Академия на науките на СССР и на Руската академия на науките. Позната е с работата си по частните диференциални уравнения (особено 19-ия проблем на Хилберт) и флуидната динамика.[1] Тя предоставя първите строги доказателства за конвергенцията между метода на крайната разлика и Уравненията на Навие-Стокс. През 2002 г. е наградена със Златния медал Ломоносов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ладиженская е родена на 7 март 1922 г. в Кологрив. Тя е дъщеря на учител по математика, който запалва интереса и любовта ѝ по математиката. През октомври 1937 г. баща ѝ е арестуван от НКВД и скоро след това е разстрелян. Младата Олга завършва гимназия, но поради това, че баща ѝ е обявен за враг на народа, ѝ е забранено да учи в Ленинградския университет (1939). Чичо ѝ Н. Й. Ладиженски, който е бил главен директор на завода „Ижстал“, също е бил репресиран и умира в лагер. Впоследствие неговата съдба е разказана от Александър Солженицин в неговата книга „Архипелаг Гулаг“, а самата тя е спомената от него в списъка на 257-те свидетели в книгата[2].
След неуспешния опит да следва математика в Ленинградския университет учи две години в Педагогически институт. През 1943 г. успява да се запише в Механо-математическия факултет на Московския държавен университет, който завършва с отличие през 1947 г. Студентка е на акад. Иван Петровски.[3] По-късно се омъжва и заминава за Ленинград, където през 1949 г. защитава кандидатска, а през 1954 – и докторска дисертация. От 1955 г. е професор по висша математика и математическа физика в Ленинградския университет. Чете спецкурс по „Теория на крайните задачи“ и води специален семинар по „Нелинейни крайни задачи“.
Ладиженская е в списъка на потенциалните получатели на Филдсов медал за 1958 г.[4], който впоследствие е даден на Клаус Рот и Рене Том. От 1962 г. завежда лабораторията по математическа физика към ПОМИ на РАН. От 29 декември 1981 г. е член-кореспондент на Академията на науките на СССР. От 15 декември 1990 г. е академик на АН на СССР. В периода 1990 – 1998 г. е президент на математическото общество на Санкт Петербург. Почетен член на математическото общество на Санкт Петербург, почетен доктор на Бонския университет. Член на Европейската академия, член на Националната академия деи Линчеи в Италия, чуждестранен член на Немската академия за естествени науки Леополдина и Американската академия за науките и изкуствата в Бостън.
Трудовете на Олга Ладиженская са широко известни извън Русия и получават висока оценка[5]. Нейните математически работи често се цитират в англоезичната математическа литература по теория на диференциалните уравнения в частни производни и математическата физика[6]. Автор е на повече от 250 работи, в това число 6 монографии.
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- Математические вопросы динамики вязкой несжимаемой жидкости. – М.: Государственное издательство физико-математической литературы, 1961.
- Краевые задачи математической физики. – М.: Наука, Гл. ред. физико-математической лит-ры, 1973.
- Ladyzhenskaya, O. A. The Mathematical Theory of Viscous Incompressible Flow // Gordon and Breach, 1969. с. XVIII+224..
- Ladyženskaja, O. A. Linear and quasi-linear equations of parabolic type // American Mathematical Society, 1968. с. XI+648..
- Ladyzhenskaya, Olga A. Linear and Quasilinear Elliptic Equations // Academic Press, 1968. с. XVIII+495..
- Ladyzhenskaya, O. A. The Boundary Value Problems of Mathematical Physics // Springer Verlag, 1985. с. XXX+322. (translated by Jack Lohwater).
- Ladyzhenskaya, O. A. Attractors for Semigroups and Evolution Equations // Cambridge University Press, 1991. с. xi+73..
Награди и премии[редактиране | редактиране на кода]
- Премия П. Л. Чебишев (съвместно с Нина Уралцева) (1966) – за работата по „Линейни и квазилинейни елиптични уравнения“
- Държавна премия на СССР (1969)
- Премия С. В. Ковалевская (1992) – за цикъла от работи върху „Атрактори за полугрупи и еволюционни уравнения“
- Лекция Джона фон Нойман (1998)
- Орден Дружба (1999)
- Златен медал „Ломоносов“ (2002) – за изключителни постижения в областта на теорията на частните диференциални уравнения и математическата физика
- Премия на правителството на Санкт Петербург и Санктпетербургския научен център на РАН А. Йофе
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Виж справка в Bolibruch, Osipov & Sinai 2006 и също коментара на Питър Лакс в Pearce 2004..
- ↑ Солженицын А. И. Архипелаг ГУЛАГ. 1918 – 1956. Опыт художественного исследования. М: АСТ—Астрель. 2010. Том 1, стр. 15.
- ↑ Виж биографията от Riddle 2010 на сайта Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College.
- ↑ Barany, Michael. The Fields Medal should return to its roots // Nature 553. 2018. DOI:10.1038/d41586-018-00513-8. с. 271 – 273.
- ↑ Ольга Александровна Ладыженская (некролог)
- ↑ Цитирование по сервису Google Scholar
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Биографични и общи източници[редактиране | редактиране на кода]
- Mathematical Events of the Twentieth Century // Springer-Verlag, 2006. с. VIII+545.
- Friedlander, Susan. Women in Mathematics: The Legacy of Ladyzhenskaya and Oleinik – May 18 – 20, 2006 // Association for Women in Mathematics and MSRI, 2006. Архивиран от оригинала на 2019-11-05. Посетен на 1 юли 2009.. Some recollections of the authors about Olga Ladyzhenskaya and Olga Oleinik.
- Friedlander, Susan. Olga Alexandrovna Ladyzhenskaya (1922 – 2004) // December 2004. с. 1320 – 1331..
- Gunzburger, Max. Obituaries: Olga Ladyzhenskaya // 24 април 2004. с. 3.
- Pearce, Jeremy. Dr. Olga Ladyzhenskaya, 81, Mathematician // 25 януари 2004. Посетен на 9 януари 2012.
- Olga Alexandrovna Ladyzhenskaya // 8 декември 2010. Посетен на 5 май 2011.. A biography in the Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College.
- Struwe, Michael. Geometric analysis and nonlinear partial differential equations // Springer Verlag, 2003. с. 1 – 10..
- Synge Morawetz, Cathleen. Women in Mathematics: The Legacy of Ladyzhenskaya and Oleinik – May 18 – 20, 2006 // Association for Women in Mathematics and MSRI, 2006. Архивиран от оригинала на 2019-11-05. Посетен на 1 юли 2009.. Some recollections of the author about Olga Ladyzhenskaya and Olga Oleinik.
- Titova, Irina. Russian mathematician Olga Ladyzhenskaya dies at 81 // 26 януари 2004. Посетен на 9 януари 2012.
- Zajączkowski, Wojciech. Olga Alexandrovna Ladyzhenskaya (1922 – 2004) // September 2005. с. 5 – 7. Архивиран от оригинала на 2011-07-23. Посетен на 2018-03-28.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Partial Differential Equations in Mathematical Physics (October 24 – 30, 2004) // Centro Internazionale per la Ricerca Matematica, 2004. Посетен на 1 февруари 2012.. The schedule of a workshop in honour of Olga A. Ladyzhenskaya.
- Women in Mathematics: The Legacy of Ladyzhenskaya and Oleinik – May 18 – 20, 2006 // Association for Women in Mathematics and MSRI, 2006. Архивиран от оригинала на 2018-03-08. Посетен на 1 юли 2009.. The proceedings of a workshop in honour of Olga Ladyzhenskaya and Olga Oleinik.
- Saint Petersburg Mathematical Society. Olga Aleksandrovna Ladyzhenskaya // 2006. Посетен на 5 юни 2011.. Memorial page at the Saint Petersburg Mathematical Pantheon.
|
