Олга Полякова
| Олга Полякова | |
| български хелминтолог | |
| Родена |
1932 г.
|
|---|---|
| Учила в | Медицински университет – София |
| Семейство | |
| Съпруг | проф. Лука Кръстев |
Олга Тодорова Полякова-Кръстева е български учен, хелминтолог, член-кореспондент на БАН (1989)[1][2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1932 г. в Пловдив. Основно образование завършва в немското училище в родния си град, а средно в Първа девическа гимназия в София. През 1957 г. завършва Висшия медицински институт в София. След това работи като участъков лекар. През 1960 г. започва работа в Българската академия на науките. През 1970 г. защитава дисертация за доктор, а през 1979 г. и за доктор на биологичните науки. Темата на втората дисертация е „Хелминти и черен дроб. Морфологични и патогенетични изследвания на контактната зона в системата хелминт-гостоприемник“. От 1981 г. е старши научен сътрудник I ст. Специализира в ГЕЛАН–РАН, Москва (1963), London School of Tropical Medicine (1966), Middlesex Hospital, Лондон (1966), Royal Postgraduate Medical School (1967), King’s College, Лондон (1967), Стокхолм (1969), Medizinische Universität в Бон, Германия (1976). От 1990 до 1993 г. преподава в Пловдивския университет.[2] Омъжена е за лекаря проф. Лука Кръстев.
Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]
Работи в областта на хистологията, хистохимията, електронната микроскопия на паразити, патоморфология, патогенеза на хелминтози, хистологична и ултраструктурна патология на гостоприемника.[2]
Лидерски позиции[редактиране | редактиране на кода]
Член е на Българското паразитологично дружество, като от 2007 до 2011 г. е председател, Дружеството на хепатолозите в България, Дружеството на хепатолозите в Германия, Европейската федерация на паразитолозите.[2]
Изобретения и постижения[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на две изобретения[ неясно? ].
Носителка е на Златна значка „Отличник на БАН“ (1976), орден „Кирил и Методий“ I ст. (1982), почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2002), почетен знак за заслуги към БАН (2012), награда от Словашката академия на науките за активно международно сътрудничество.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Хелминти и черен дроб. Изд. на БАН, 1979
- с Лука Кръстев. Досег – 5 Пресичащите се пътеки. Изд. Звездан, 2006
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списък на член-кореспондентите на БАН
- ↑ а б в г д Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН. Кацунов, Валери, и др. – София. Ропринт, 2018., стр. 232.