Ото фон Рехберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото фон Рехберг
германски благородник
Роден
Починал
30 март 1918 г. (84 г.)
Герб
Семейство
БащаАлберт фон Рехберг
ДецаЙозеф фон Рехберг

Ото Улрих Алойз Бернхард фон Рехберг-Ротенльовен-Хоенрехберг (на немски: Otto Ulrich Aloisius Bernhard, Graf von Rechberg und Rothenlöwen; * 23 август 1833, дворец Донцдорф; † 20 март 1918, дворец Донцдорф) от благородническия швабски род Рехберг, е граф на Рехберг и Ротенльовен, в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), имперски съветник на Баварската корона, наследствен член и президент на камерата на племенните господари в Кралство Вюртемберг (1899 – 1910).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Донцдорф

Той е син на граф Алберт фон Рехберг (1803 – 1885) и съпругата му графиня Валпурга Мария Юлия фон Рехберг-Ротенльовен (1809 – 1903), дъщеря (на чичо му) граф Йохан Непомук фон Рехберг (1773 – 181) и графиня Юлия Барбиер фон Шрофенберг (1778 – 1853). Има шест сестри.

Ото следва право от 1853 до 1857 г. първо в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан и по-късно в университетите в Бон и Гьотинген. От 1857 до 1858 г. той е практикант в съда в Именщат. От 1858 до 1860 г. следва земеделие и лесничейство в академията Хоенхайм.

Ото пътува в Англия, Франция и Австрия и след това помага на баща си в управлението на фамилната собственост. От 1865 до 1866 г. и от 1871 г. той е заместник на баща му в камерата на племенните господари Вюртемберг. След смъртта му Ото е от 1885 до своята смърт наследствен член на тази първа камера на господарите във Вюртемберг. От 1899 до 1910 г. той е президент на първата камера. От 1865 до 1918 г. граф Ото също е член на камерата на райхс-съветниците на Баварската корона. Той е политически един от най-активните благородници, членове на първата камера.

Граф Ото също е член на селскостопанския съвет в Берлин. От 1895 до 1907 г. е основател и президент на съюза за отглеждане на коне във Вюртемберг.

През октомври 1890 г. граф Ото е президент на католическото събрание в Улм и през септември 1892 г. в Гмюнд и през 1891 г. в Данциг.

До смъртта на баща му Ото живее с фамилията си в дворец Вайсенщайн, от 1885 г. в дворец Донцдорф. Той умира на 84 години на 20 март 1918 г. в дворец Донцдорф.

Неговата племенница е писателката и основателка на манастир Юлия фон Квадт-Викрадт-Исни (1859 – 1925).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Вайсенщайн

Първи брак: на 19 април 1865 г. в Регенсбург с принцеса Амалия фон Турн и Таксис (* 12 май 1844, Донаущауф; † 12 февруари 1867, Монтрьо), внучка на княз Карл Александер фон Турн и Таксис (1770 – 1827), дъщеря на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (1802 – 1871) и принцеса Матилда София фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1816 – 1886).[2] Бракът е бездетен.

Втори брак: на 2 август 1870 г. в Купферцел с принцеса Тереза Катарина Амалия Елиза Леополдина Констанца фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 6 юли 1851, Купферцел; † 12 октомври 1923, Гьопинген), дъщеря на княз Фридрих Карл Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1814 – 1884) и принцеса Тереза фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1816 – 1891).[3] Те имат 11 деца:[4][5]

  • Мария Тереза Валпурга Фридерика Амалия (* 19 декември 1872, Щутгарт; † 25 май 1957, Келенрид), хористка в абатство Св. Ерентраут в Келенрид при Вайнгартен
  • Тереза (* 4 юни 1874, Вайсенщайн; † 14 февруари 1895)
  • Катарина Мария Паулина (* 16 август 1875, Вайсенщайн; † 23 юни 1955, Ахщетен), омъжена в Донцдорф на 31 май 1904 г. за граф Карл Пюс Ройтнер фон Вайл (* 1872; † 1959)
  • Елизабет (* 29 януари 1877, Вайсенщайн; † 8 февруари 1877, Вайсенщайн, след 10 дена умира)
  • Елизабет (* 7 август 1878, Вайсенщайн; † 5 ноември 1892, Риденбург)
  • Франциска (* 2 април 1880, Донцдорф; † 12 октомври 1970, Донцдорф), омъжена в Донцдорф на 18 януари 1905 г. за фрайхер Макс фон Фюрстенберг (* 1866; † 1925)
  • Габриела Сара Ернестина Мария (* 14 ноември 1883, Вайсенщайн; † 2 октомври 1966, Мюнхен), омъжена в Донцдорф на 31 юли 1906 г. за княз Ото фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (* 1879; † 1952)
  • Йозеф Бернхард Николаус Алберт (* 22 октомври 1885, Вайсенщайн; † 30 май 1967, Донцдорф)
  • Алберт Адолф Карл Йозеф Бернхард (* 3 април 1887, Донцдорф; † 28 октомври 1983, Мюнхен), женен в Мюнстер на 12 юли 1910 г. за фрайин Терезия фон Шорлемер (* 1887; † 1955)
  • Валбурга Мария Маргарета (* 20 декември 1888, Донцдорф; † 26 април 1973, Алмендинген), омъжена на 14 юни 1910 г. за фрайхер Ханс Кристоф фон Фрайберг-Айзенберг-Алмендинген (* 1874; † 1930)
  • Ото Ернст Бернхард (* 16 август 1892, Донцдорф; † 5 юли 1971, Лозана)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Raberg: Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 698 – 700.
  • Walther Killy: Deutsche Biographische Enzyklopädie. Band 8. Verlag K. G. Saur und DTV, München 2001, ISBN 3-423-59053-X, S. 172
  • Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:95
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]