Павел Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Петров
минен инженер, геолог и спелеолог
Роден
май 1884
Починал
1983

Павел Първанов Петров е български минен инженер, геолог, спелеолог и хидрогеолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1884 година в Ловеч. Завършва Габровската мъжка гимназия[1], след което - минно инженерство и геология в Лиежкия университет. Председател е на Дружеството на българските студенти в Лиеж[2] и на Славянското студентско дружество.[3] Специализира каптажно дело и хидрология в Париж. Работи като инженер в мини „Перник“. Ръководител е на мина „Източник“. През 1924-1937 година е преподавател по минно дело в Държавното средно техническо училище.[4] Собственик е на консервна фабрика "ГЕА".[5]

Началник е на служба „Минерални води“ и „Софийски минерални извори“ при Столичния градски народен съвет. Главен геолог е на Държавно минно обединение „Нерудни изкопаеми“ и др. Проучва минерални води край София и в Родопите[6][7], изследва Западния карстов басейн във връзка с водоснабдяването на София и Софийски окръг.[8][9][10]

Инженер Петров е инициатор за създаване на Българското пещерно дружество (1928).[4] Проучва Деветашката пещера и Долната пещера край Хлевене, Ловешко[11], пещери в района на Ракитово[12][13], Темната дупка край Лакатник[14] и други.

Личен архивен фонд № 1638К „Петров, Павел Първанов (1884-1983)“ се съхранява в Централния държавен архив. Съставен е от 735 архивни единици за периода 1884–1982 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]