Павлина Берова-Панова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павлина Берова-Панова
българска химичка
Родена
Починала
неизв.

Националностбългарка
Научна дейност
Областхимия
Работила вСофийски университет

Павлина Берова-Панова е българска химичка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 7 август 1899 г. е София. През 1919 г. завършва II Софийска девическа гимназия. През 1922 – 1923 г. следва индустриална химия в Политехниката в Дармщат, а от 1923 до 1926 г. – във Виенската политехника, където завършва през 1927 г. като инженер химик. От 6 ноември 1929 до 25 март 1931 г. е асистентка по химия в Иститута по хигиена в Медицинския факултет на Софийския университет.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Върху кристалната сол на хондроитиносярната киселина“ (1928/1929, в съавторство с В. В. Завялов и Н. Добрева)
  • "Получаване на разтворими във водата бензоати на гликопротеиди и протени по „+-“ метода на бензолиране" (1928/1929, в съавторство с В. В. Завялов и Н. Добрева)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 51 – 52.