Паладин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паладининът Роланд се кълне пред Карл Велики

Паладин (Paladin; мн.ч. Paladine от лат. palatinus) е название на висш придворен, благородник с особена почит, най-често рицар, на двора на римските и византийски императори.

Името произлиза от римския хълм Палатин, където са живели императорите.

През Средновековието са се определяли седем Паладини или Курфюрсти , които трябва да избират краля и да го заместват, когато не е в града. Наричат ги пфалцграфове.

Според поемата „Песен за РоланКарл Велики имал 12 Паладини:

  • Роланд, племенник на Карл Велики и главен герой на разказа
  • Оливер, приятел на Роланд
  • Жерин, Гѐриер, Бѐренгиер, Отон, Самсон, Енгелиер, Ивон, Ивоаре, Ансѐис, Гирард (Gérin, Gérier, Bérengier, Otton, Samson, Engelier, Ivon, Ivoire, Anséis, Girard)

Паладини се наричат и рицарите на Кръглата маса на крал Артур.

В по-ново време Хитлер също нарича своят втори мъж в държавата, Херман Гьоринг, „Paladin“.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Stefan Marthens: Erster Paladin des Führers und Zweiter Mann im Reich. Paderborn 1985, ISBN 3-506-77474-3.
    Wolfgang Paul: Hermann Goering: Hitler's Paladin or Puppet? London 1998, ISBN 1-85409-429-7.

Вижте също[редактиране | edit source]