Палеохори (дем Аристотел)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеохори.
| Палеохори Παλαιοχώρι | |
| — село — | |
 Стената на крепостта Непоси | |
  Палеохори  Палеохори  Палеохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 598 m |
| Население | 1262 души (2021 г.) |
| Палеохори в Общомедия | |
Палеохори (на гръцки: Παλαιοχώρι, катаревуса Παλαιοχώριον, Палеохорион) е село в Република Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, с 1507 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 550 m надморска височина, в източната част на Халкидическия полуостров, в планината Холомонда, между Арнеа (Леригово) и Неохори (Ново село). В Палеохори идва пътят от юг от Мегали Панагия (Ревеник). На площада в центъра на селото има старо дърво.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Вероятно античното селище на мястото на Палеохори е един от 32-та града на Халкидския съюз около Олинт, унищожени от Филим II Македонски в 348 година пр. Хр. Югозападно от Палеохори са останките от средновековната крепост Непоси.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Палеохори е едно от Мадемските села в Касандренска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Paleo-khori), Йерисовска епархия, живеят 480 гърци.[2] Църквата „Свети Архангели“ е от 1899 година.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Палюхоръ живеят 560 жители гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палюхор (Paliouhor) има 300 гърци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Палеохори влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бигла[6] | Βίγλα | Скопос | Σκοπός[7] | връх в Пиявица на С от Палеохори (744,6 m)[6] |
| Цаирия[6] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[7] | местност на С от Палеохори[6] |
| Бранистра[6] | Μπρανίστρα | Скопия | Σκοπιά[7] | възвишение в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6] |
| Буковина[6] | Μπουκοβίνα | Кладия | Κλαδιά[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово)[6] |
| Караджа Лакос[6] | Καρατζά Λάκκος | Мавролакос | Μαυρόλακκος[7] | река в Холомонда, на ЮЗ от Палеохори и на Ю от Арнеа (Леригово), десен приток на Хаврияс[6] |
| Небуш[6] | Νεμπούς | Номес | Νομές[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори и на ЮИ от Арнеа (Леригово)[6] |
| Джумара[6] | Τζουμάρα | Архондас | Άρχοντας[7] | възвишение на З от Палеохори и на И от Арнеа (Леригово)[6] |
| Аврам Тумба | Αβραάμ Τούμπα | Самари | Σαμάρι[7] | |
| Бамбакиес[6] или Замбаково | Ζαμπάκοβο | Кладеро | Κλαδερό[7] | местност в Холомонда на ЮЗ от Палеохори[6] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Παλαιοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 20 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
