Панде Мазнейков
| Панде Мазнейков | |
| български революционер | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1953 г.
|
Панде Георгиев Мазнейков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Панде Мазнейков е роден през или около 1871 година[1] в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. През 1898 година се присъединява към ВМОРО, а от 1903 година е член на революционния комитет в Струмица. През същата година излиза с четата на Коста Мазнейков в Смърдеш планина. Ръководител е на комитета в градската махала Чифлик и като такъв през 1905 година е делегат на Струмишкия конгрес на ВМОРО, но скоро след убийството на Иван Тодев в Едрениково избухва афера, при която Панде Мазнейков е арестуван и осъден на 101 години затвор в Еди куле. Част от присъдата излежава в Адена кале, а след Младотурската революция от юли 1908 година е амнистиран. След възобновяването на революционната дейност в Струмишко начело с Христо Чернопеев, той към 1911 – 1912 година отново е председател на комитета в Чифлик. Участва в Балканските войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение,[2] служи във 2-а отделна партизанска рота на Христо Чернопеев.[3] През 1913 година е арестуван от гърците. Носител е на два ордена.[2]
На 27 февруари 1943 година, като жител на струмишкото село Градошорци, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Мазнейков | Димитър Мазнейков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Панде Мазнейков (1871 – след 1943) | Васил Мазнейков | Коста Мазнейков (1882 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Мазнейков (1926 – 2011) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков (р. 1956) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ На 27 февруари 1943 година е на 72 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
