Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)
| Струмишки окръжен конгрес | |
| — конгрес — | |
| Дата | юни 1905 г. |
|---|---|
Струмишки окръжен конгрес на ВМОРО на Струмишкия революционен окръг се провежда през юни 1905 година под ръководството на Христо Чернопеев.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Няколко дни преди това на 27-28 май се провежда конгрес на Струмишка околия, която взима решения предимно с икономическото развитие на околията.[1]
Делегати[редактиране | редактиране на кода]
Конгресът се провежда през юни 1905 година в местността Цървено поле в Огражден. Според Панде Куюмджиев присъстват 60 делегати и 5 войводи с четите си.[2] Сред тях са окръжният войвода Христо Чернопеев, Иван Илиев, Мануш Георгиев Турновски, Костадин Самарджиев Джемото, Александър Китанов, Мирчо Икономов, Панде Куюмджиев, Пандо Попманушев,[3] Иван Смолски, Кочо Хаджиманов. За председател на Бюрото на конгреса е избран Панде Куюмджиев.[2] Конгресът продължава шест дена.[4]
Решения[редактиране | редактиране на кода]
Околийският конгрес взима решения да се създадат специални съдебни институти със специален правилник за съдопроизводство, като се иззема съдебната функция на ръководните тела. Паричните приходи от съдопроизводството се пренасочват към затворените дейци на ВМОРО, а от излишъка на произведените житни култури от местното население се заделя 5% данък. Обсъден е и въпросът за събирането на членски внос и за събирането на средства за организацията чрез облагане с данък на търговци, производители, еснаф и други. Избира се районно ръководно тяло. Струмица е разделен на „няколко махаленски ръководни управителни тела с отделни управления във всеки участък“. На конгреса условно на смърт е осъден митрополит Герасим Струмишки за контрареволюционна дейност. Взетите решения са в духа Директивата за бъдеща дейност на ВМОРО[5] на Яне Сандански и Христо Чернопеев, изработена с участието на някои социалдемократи.[6] Конгресът избира ревизионна комисия, която да проверява сметките на градските и селските управителни тела. Определя начина и времето за избор на районни ръководни тела, селските съдилища и десетниците. Разгледан и приет е и правилник за селските чети. Конгресът избира делегати за окръжния конгрес, който бил свикан през лятото на същата година и взел „решения в духа на директивата“.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Окръжно от Христо Чернопеев за проведения конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.467-468.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 207.
- ↑ Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 24.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 368-9.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 363.
- ↑ Билярски, Цочо В. ВМРО. Истина и легенди // Сите българи заедно. Посетен на 2 декември 2013 г.
| ||||||||
