Пафти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пафти от 19 век. Експонат на Белоградчишки исторически музей.

Пафти (от персийски-турски pafta) или още чапрази (от перс.-тур. çapraz) са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската народна носия в България.

Според археологически находки в Мадара, пафти на територията на България са се ковали още през 9-10 век, като масово са се произвеждали по време на Второ българско царство. Известните от тогава форми и декоративни мотиви продължават да се възпроизвеждат до началото на 20 век, когато народните носии започват да отстъпват на модерното градско облекло. При това, с течение на времето се наблюдава постепенно увеличаване на големината на плочките.[1]

По размери пафтите варират от съвсем малки с големина на плочката колкото монета, до такива с размери 20-25 см в диаметър или на дължина. По своята форма те биват продълговати, правоъгълни, кръгли, или с характерната форма на палмета със завити нагоре краища. Обикновено представляват две плочки, едната от които снабдена с кукичка, а другата — с брънка за закачане на кукичката. При някои от моделите, към кукичката е прикрепено щитче, с което в закопчано положение пафтите изглеждат като съставени от три части. Има и модели, които наистина са съставени от повече на брой плочки, съединени посредством шарнири.[2]

Поради по-голямата повърхност за ювелирна обработка, този вид накити се отличават с богато разнообразие на декоративните мотиви и сюжети. Най-често срещани са композициите от арабесковите елементи и орнаментите от флората (цветя, листа, клонки, гроздове) и фауната (пауни, гълъби, двуглави птици, змии). Освен тях, на някои пафти могат да се видят цели библейски сцени — Рождество, Благовещение, Възкресение. Изпълнението им е много разнообразно и в релефно отношение. Пафтите са изработвани от кована мед или друг метал, който после се посребрява или позлатява. За оцветяване, позлатата е смесвана с живак, а отделни елементи са емайлирани. Някои пафти са допълнително украсявани с апликации от седеф, рог или кост, с инкрустации на камъни и стъкло, както и с изящна филигранна обработка.[2]

Пафтите заемат особено място в женската носия. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си (само омъжените жени носят метални накити, по време на моминството накитите се състоят основно от мъниста). На накитите се е гледало като на средства за защита от лоши сили; по-специално коланът и пафтите са защитавали детеродните органи на жената.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Традиционен български накит (По повод колекцията от пафти в Силистренския музей), Георги Атанасов, сп. Българска етнология, 1987/4
  2. а б „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, том 2, Издателство на БАН, 1987, стр.339-340
  3. Български същински сватбени обичаи и обреди - Част 2., svatbata.bg