Пежо 306

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пежо 306
Peugeot 306 GTI6.jpg
Производител Пежо
Предходен модел Пежо 309
Наследник Пежо 307
Характеристика
Клас малка семейна кола
Конфигурация 3/5-врати хечбек
4-врати седан
5-врати комби
2-врати кабрио
Скоростна кутия 4-степенна автоматична
5-степенна ръчна
6-степенна ръчна

Пежо 306 е малка семейна кола произвеждана от френската фирма Пежо от 1993 до 2001. Моделът заменя 309. През годините Пежо обновява и разкрасява 306-цата, за да я запази конкурентноспособна, но тя е заменена от 307 през 2001. Версиите кабрио и комби са произвеждани до 2002.

История[редактиране | edit source]

306 е проектирана между 1990 и 1992 г. Продажбите на версията с пет врати започват на 18 февруари 1993, като версията с три врати и версията с дизелов двигател започват да се продават от есента на 1993. Тя е заместника на Пежо 309 (което е развалило нормалното възходящо номериране на моделите на Пежо). 306-цата е механически идентична със Ситроен ZX, който е пуснат две години по-рано: двете коли използват общо шаси. 306, със своят атрактивен Pininfarina дизайн е по-успешна от своя брат близнак. Само 6 месеца след старта си, Пежо 306 получава престижната автомобилна наградата на авторитетното немско списание „Bild am Sonntag „ - “Златен волан”. След това 306-цата получава титлата най-добър вносен автомобил в Германия и бива признат за най-добър автомобил в страна, която се явява флагман на автомобилостроенето. Кабриото стартира своите продажби през 1994, а комби версията — през 1997-ма до спирането на продукцията през 2001-ва (2002-ра за комби и кабрио версиите).

Бензиновите мотори варират от 1.1 до 2.0 с мощности от 60 до 167 к.с. за най-мощната модификация: GTi-6. При дизелите откриваме две атмосферни версии (1 868 и 1 905 cm3) и един турбодизел с работен обем 1.9 литра, всички от тях от поколението XUD. През 1999, турбодизеловия двигател е заменен с 2.0-литров турбодизелов комън рейл двигател HDi. Ситроен Берлинго и Пежо Партнер използват същата платформа като 306. Шасито, използвано от 306 и ZX също е влязло в употреба и при заместника на ZX, Ситроен Ксара. Споделянето на платформи и двигатели между Пежо и Ситроен е политика на компанията-майка ПСА Пежо-Ситроен от края на 70-те години на 20 век, след сливането на Пежо с банкрутиралия тогава Ситроен. Първите коли след сливането са били Ситроен LNA и Талбот Самба, базирани на Пежо 104. Тази политика продължава и днес в цялата гама на Пежо и Ситроен. Новаците в класа си Пежо 107, Ситроен C1 и Тойота Айго всъщност са по дизайн на Тойота вместо на ПСА.

306 Фаза 1[редактиране | edit source]

Фаза 1
Продукция 1993–1997
Двигател Бензинови двигатели:

1.1L 8V 60 PS (44 kW; 59 hp) I4
1.4L 8V 75 PS (55 kW; 74 hp) I4
1.6L 8V 90 PS (66 kW; 89 hp) I4
1.8L 8V 103 PS (76 kW; 102 hp) I4
2.0L 8V 123 PS (90 kW; 121 hp) I4 XSi
2.0L 16V 157 PS (115 kW; 155 hp) I4 S16
2.0L 16V 167 PS (123 kW; 165 hp) I4 GTi-6

Дизелови двигатели:
1.9L 8V 71 PS (52 kW; 70 hp) I4
1.9L 8V 90 PS (66 kW; 89 hp) турбо I4

1.9L 8V 92 PS (68 kW; 91 hp) турбо I4

306-цата е пусната през март 1993-та като 3- и 5-врат хечбек, като моделите седан, кабрио и комби са представени по-късно. Комби версиите са брандирани като SW от английското наименование "station wagon". Фаза 1, известна в Австралия като N3 и представена през 1994.

Объркваща поредица от различни модификации са предложени през живота на фаза 1, включително Genoa, XSS, X, XT, XRdt и Xd. По-късно са добавени различни спортни модели като S16, XSi и GTI-6 (бензин) както и D-Turbo S (дизел).

Всички варианти на 306 освен кабрио и GTI-6 изпълненията са били с много конкурентна цена.

Бензинови двигатели[редактиране | edit source]

Основните бензинови двигатели са били вече доказани четири-цилиндрови агрегати с вече изградена солидна репутация в други модели Пежо като 205, 309 и 405. Първоначално, масовите модели са били захранвани от производни на двигател TU с 8 клапана в разновидности от 1.1, 1.4 и 1.6 литра работен обем. Най-малкия от тях, 1.1 е отпаднал бързо, но вариантие с 1.4 и 1.6 литрови двигатели са се продавали добре; последния от които е предлагал добър баланс между производителност и икономия.[1]

Имало е и три по-големи двигателя, които са били ограничени за спорните и моделите с автоматична скоростна кутия. Тези двигатели са били уголемени разработки на двигател XU, който е бил използван в 205 GTi 1.9 и в по-големите модели на 405. 1.8-литрова версия с ръчна (не са произведени много коли с 1.8 и ръчни скорости) и автоматична скоростна кутия; както и две версии от 2.0 литров двигател с 8 или 16 клапана са захранвали съответно XSi и S16. В Австралия, единствените възможни двигатели са били 1.8 и 2.0L.

Дизелови двигатели[редактиране | edit source]

Пежо са имали отлична репутация заради дизеловите си двигатели,[2] 306-цата е била предлагана с дизелов двигател от серията XUD в атмосферни и турбинирани форми. Този двигател първоначално е бил с обем от 1769cc, но капацитета му скоро е бил увеличен до 1905cc. Турбинираната версия бързо е спечелила репутация на добро попадение за изключителното управление на 306. Не само че мощта на двигателя съвпада със тази на много близки по обем бензинови двигатели, ами и внимателно проектираната инсталация уверява, че впечатляващото му допълнително тегло няма да попречи на управлението. Дизеловия двигател с недиректно впръскване XUD, който използва Ricardo Comet експлозии в камера дизайн, е популярен заради използването на растително масло, все пак се използва горивна система Bosch.[3]

Дизайн на шасито[редактиране | edit source]

Обичайната гама двигатели на ПСА задвижва предните колела на привидно стандартно конструираното шаси. Отпред има обикновено Макферсон изпълнение със стабилизираща щанга, докато задницата използва изцяло независимото торсионно окачване на ПСА Пежо-Ситроен, което е било за пръв път показано на комби версията на Пежо 305. Но все пак, конструкторите на шасито са използвали известни нестандартни решения, като например пасивно завиване на задните колела, по-малко от на Ситроен ZX, (чрез специално проектирани втулки в задното окачване) и амортисьори собствена изработка. При по-голям пробег се наблюдава износване на въпросните втулки, което е лесно поправимо. Също е възможно износване на лагерите на носачите, които износват осите им, което води до скъп ремонт или замяна на целия заден мост.[4][5][6][7][8] Дизеловите и по-големите бензинови двигатели са поставяни възможно най-отзад в коша на двигателя в опит да разпределят колкото се може повече тегло зад линията на предния мост, което също така намаля центъра на тежестта, което подобрява разпределението на тегло и намалява недозавиването. 306-цата и "братовчед" ѝ Ситроен ZX са били смятани като малките семейни коли с най-добро управление за времето си.

Каросерия[редактиране | edit source]

Противоположно на популярен мит, никой масов модел на Пежо не е бил поцинкован, но 306-цата се възползва от добавяне на цинк към боята, което значително е подобрило защитата от ръжда.

Версии[редактиране | edit source]

Нивата на оборудване са XN, XL, XR, XT и XS; XN е най-базовия вариант, а XT — този с най-много екстри. Варианта XT е бил наличен само за коли с пет врати, докато XR, XN и XL е имало и за 3-врати 306-ци. D-Turbo и XSi са били налични и за 3, и за 5 врати, а XS и S16 - само за 3-врати изпълнения. Повече не е имало "X/G" обозначения ("X" означава 3-врата кола, а "G" - 5-врата). Дизелов модел може да бъде разпознат по добавената буква "d" след нивото на оборудване, а турбодизел — с добавено "dt". Имало е и специални издания, обозначени "Alpine" - след 1994-та (само с 3 врати).

Седан[редактиране | edit source]

Пежо 306 Седан

Нивата на оборудване при седаните са съответно SN, SL, SR, и ST. Седанът за много шофьори е предоставил алтернатива пред доминиращите на пазара хечбеци и е хвален на времето от Джеръми Кларксън (Топ Гиър).

Версията 306 Седан е била сравнявана от британското авто-списание What Car? като по-нисш "Брат" на Пежо 405, но това не е вярно до известна степен, тъй като 306 има по-сложен дизайн на окачването и качеството на изработка е много по-добро.

Спортни модели[редактиране | edit source]

Пежо създаде "хот хеч" D-Turbo версия, която е на практика идентична с бензиновия XS, но с дизелов двигател. 306-цата не е бил първият достъпен и масов дизелов бързак, с тези хвалебствия към VW Golf II GTD от средата на 80-те години на 20-ти век. Както и да е, 306 D-Turbo е бил първият продаден в значителни размери модел и този успех реално е създал пазарната ниша за такива спортни дизелови автомобили. Повечето произведени D-Turbo модели са с 3 врати, но има и някои редки случаи на 5-врато D-Turbo.

Вариантите D-Turbo и XS са били стандартно оборудвани с предни светлини за мъгла, по-широки брони в цвета на купето, спортни седалки и волан и по-широк, хромиран накрайник на ауспуха; 14-цоловите лети джанти са се предлагали допълнително като екстра. Моделите се вписват някъде между вариантите XR и XT като се има в предвид стандартното оборудване.

Версията с XSi 8v 2.0 - бензин е имала и по-различни прагове, както и опционални 15-цолови 5-лъчеви алуминиеви джанти. Всичко това е станало стандартно не след дълго.

Версията S16 е била заменена с по-мощния GTI-6 през 1996-та. Тя има повече мощност заради преработения двигател, скъсена 6-степенна скоростна кутия и някои минимални ревизии по шасито. GTI-6 двигателя е по-гъвкав от S16, а новата скоростна кутия спомага за по-ефективното използване на двигателя.

306 Фаза 2[редактиране | edit source]

Фаза 2 (N5)
Продукция 1997–1999
Двигател Бензинови двигатели:

1.4L 8V 75 PS (55 kW; 74 hp) I4
1.6L 8V 90 PS (66 kW; 89 hp) I4
1.8L 16V 110 PS (81 kW; 110 hp) I4
2.0L 16V 136 PS (100 kW; 134 hp) I4 XSi
2.0L 16V 167 PS (123 kW; 165 hp) I4 GTi-6

Дизелови двигатели:
1.9L 8V 71 PS (52 kW; 70 hp) I4

1.9L 8V 90 PS (66 kW; 89 hp) турбо I4

306-цата претърпя единствената сериозна разлика за живота си през Май 1997-ма с пускането на "Фаза 2" (В Австралия - "N5"). Основните форми останаха същите, но фаровете, решетката и броните бяха модернизирани, за да се впишат в новата дизайнерска линия на фамилията на Пежо, утвърдена с Пежо 406. Предните мигачи вече са едно цяло с фаровете и новата предна емблема е създадена.

Премахнати са черните пластмаси под надписите за модела на задницата на автомобила, така е придаден по-модерен вид. Има също така някои промени по арматурното табло като дигитален километраж и подобряване на качеството на изработка, за да може да се устои на нарастващата тогава конкуренция от страна на другите производители. Също така, са предложени нови двигатели с размери 1.8 и 2.0, които са получили 16-клапанови цилиндрови глави със скромно увеличаване на мощността.

Колите след 1998-ма година са получили още подобрения, включително централна конзола с алуминиев ефект при някои изпълнения и хромирано лого на Пежо на волана. Други обновления са включвали премахването на гумената лента около задното стъкло, брони в цвета на купето за някои модели и нови седалки.

Нови модели са се появили по време на Фаза 2. "Rallye" е създаден, използвайки двигател и скоростна кутия от GTI-6, но с по-малко стандартно оборудване (ръчни стъкла и огледала, без климатик, седалки от плат вместо кожа и алкантара, премахнати предни светлини за мъгла), което прави автомобила с 65 кг по-лек от GTI-6. Произвеждан е само в три цвята — черен, череша и бял — произведени са само 500 бройки, само за Великобритания.

Моделът "Меридиан" (по принцип специално издания) е бил пуснат отново през 1999-та отбелязвайки сериозен списък на стандартно оборудване, включващ нов полу-кожен салон и по-нататъшни обновления по интериора.

По-късно произведените автомобили от Фаза 2 са получили новите стопове, които са вграждани във Фаза 3.

306 Фаза 3[редактиране | edit source]

Фаза 3
Продукция 1999–2002
Двигател Бензинови двигатели:

1.4L 8V 75 PS (55 kW; 74 hp) I4
1.6L 8V 100 PS (74 kW; 99 hp) I4
1.8L 16V 110 PS (81 kW; 110 hp) I4
2.0L 16V 136 PS (100 kW; 134 hp) I4 XSi
2.0L 16V 136 PS (100 kW; 134 hp) I4 XT
2.0L 16V 167 PS (123 kW; 165 hp) I4 GTi-6

Дизелови двигатели:
1.9L 8V 69 PS (51 kW; 68 hp) I4

2.0L 8V 90 PS (66 kW; 89 hp) турбо Common rail I4 HDi
1999-2002 Пежо 306 XS

Моделите от средата на 1999-та получават още подобрения и модификации по екстериора като:

  • Кристални фарове с къси и дълги светлини, използващи стандарта H7
  • Кристални кръгли фарове за мъгла
  • Цялостно боядисване на всички екстериорни елементи (брони и др.)
  • Премахната пластмасова лайсна от капака на багажника
  • Изцяло премахнато гуменото уплатнение на задното стъкло
  • Различна задна чистачка
  • Нови цветове

Обновленията по интериора са по-несъществени, като по-кръгъл скоростен лост със сребърен връх и сребърно табло и централна конзола.

Моделите XS, XSi, XT и D Turbo получават екстериорните елементи на GTI-6 (брони, прагове, спойлер). Остаряващия дизелов двигател XUD е заменен с по-новия и по-усъвършенстван HDi, който включва комън рейл впръскване. Някои по-обикновени модели използват двигател DW8 - атмосферен "чист" дизел (без турбина). Почти всички автомомбили са получили ABS система и множество въздушни възглавници като стандартно оборудване. Автоматичните чистачки са били също стандартно оборудване за всички модификации освен най-ниската такава.

Край на историята[редактиране | edit source]

Въпреки усилията на Пежо, колата се класира слабо в различни проучвания сред потребителите, като например въпросника на списание JD Power [9], който е направен с помощта на предаването на BBC Топ Гиър.

Хечбек версията на 306 е спряна от производство през 2001-ва година, за да направи място на наследника си, Пежо 307. Кабрио и комби вариантите са останали на пазара до 2002-ра. Седанът се е продавал също до 2002-ра в Европа, с изключение на Великобритания - там производството му спира през 1999-та година.

Сигурност[редактиране | edit source]

През 1998-ма, EuroNCAP тества 306-цата и тя спечелва само 3 точки за защита.[10] Това е било съревнование с огромна конкуренция като се има в предвид, че Форд Ескорт е получил само две звезди, [11] но новия за 1999-та Форд Фокус и Опел Астра G - 4 звезди.[12][13]

През 2006-та, от Australian Used Car Safety Ratings са оценили 306-ците, произведени между 1994 и 2001 като "доста по-добри от средното" в способността им да предпазят пътниците по време на катастрофа. Това е бил един от най-високите резултати, постигнати за 2006-та.

Препратки[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]

Пежо — марка на ПСА Пежо-Ситроен — времедиаграма, от 1950 до сега редактирай
Type 1950 1960 1970 1980 1990 2000
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Супермини 104 106 107
Компакт 203 204 205 206 207
Малка семейна кола 304 305 309 306 307 308
Голяма семейна кола 403 404 405 406 407
Административна кола 504 505
604 605 607
Миниван 1007
Ван 806 807
СУВ P4 4007


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Peugeot 306“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.