Пене (паста)
| Пене | |
 гладки пене | |
| Вид | Първо ястие |
|---|---|
| Произход |  Италиярегион Лигурия |
| Описание | тестено изделие |
| Сервиране | топло, студено |
| Основни съставки | едрозърнест грис от твърда пшеница, вода |
| Разновидности | пене лише пене ригате пенони мостачоли дзити дзитони |
| Калории | 355 (100 г.) |
| Пене в Общомедия | |
Терминът „пене“ на италиански: penne) или рядко, в единствено число „пена“ (penna) обикновено се отнася до вид италианска цилиндричнa паста, изрязана в краищата с успореден кос разрез.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Penne е форма за множествено число на италианската дума penna (което означава „перо“, но също и „писалка“), произлизащо от латинското penna („перо“). Когато през 19 век е създаден този формат в Генуа, той има за цел да имитира вездесъщите тогава стоманени накрайници на писалка.[1][2]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Пене представляват една от малкото форми на паста, чиято дата и място на раждане са известни: всъщност през 1865 г. производител на паста от Сан Мартино д'Албаро (днешен квартал на Генуа), Джовани Батиста Капуро патентова своето изобретение диагонално режеща машина. Това е важно изобретение, тъй като позволява прясната паста да се реже в тази форма, без да се смачква. Машината произвежда пене в променлив размер: половин пене от 3 см и цели от 5 см.[2][3]
Варианти[редактиране | редактиране на кода]
В Италия има два вида пене: гладки (penne lisce) и наръбени (penne rigate) с линии по цялата повърхност. Има и пенони (pennoni), които са с по-голяма форма от обикновените пене.[4]
Подобна форма паста се нарича още мостачоли (mostaccioli), произведена е от Барила и има набраздена форма, и дзити (ziti), които представляват дълги кухи пръчки с гладка форма,[5] както и дзитони (zitoni), които са с по-голяма форма[6] .
Рецепти[редактиране | редактиране на кода]
Това е една доста гъвкава паста благодарение на формата си, тъй като празният център позволява да се запази соса вътре, докато наръбените пене позволяват да се запази соса още повече.
Те традиционно се приготвят „ал денте“ (леко твърди) и се подправят със сосове, обикновено „ал арабиата“ в Лацио, с доматен сос или с песто. През 1980-те год. пене с водка стават икона на модерната кухня: тази рецепта, базирана на сметана, домат и водка, е преоткрита 30 години по-късно в Съединените щати, където понастящем са едно от най-известните ястия от паста след болонезе.[7]
В масовата култура[редактиране | редактиране на кода]
Пене ал арабиата (Penne all'arrabbiata) – прочутото ястие от „бедняшката“ италианска кухня е увековечено във филми като „Голямото плюскане“ (1973) на Марко Ферери, „Рим“ (1972) на Федерико Фелини и „Седем кила за седем дни“ (1986) с Карло Вердоне.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ "Penne? In origine erano con lo zafferano". Welovepasta.it. 28 June 2017. Посетен 7 януари 2019.
- ↑ а б http:// www. welovepasta.it/penne-in-origine-erano-con-lo-zafferano/
- ↑ https://www.dececco.com/it_it/product/mezze-penne-rigate-n-141-integrali /
- ↑ Pasta Glossary
- ↑ Pasta Tubes
- ↑ Zitoni
- ↑ Penne alla vodka 2ª ricetta più "cliccata" negli USA: torna di moda il piatto simbolo degli anni '80 nel segno dell'amicizia gastronomica tra Italia e Russia
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Рецепти с пене на уеб страница Giallozafferano.it
- Рецепти с пене на уеб страница Gotvach.bg
- Рецепти с пене на уеб страница 1001recepti.com
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Penne“ и страницата „Penne (pasta)“ в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
