Петър Дикиджиев
| Петър Дикиджиев | |
| български архитект реставратор | |
 | |
| Роден |
27 декември 1942 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Университет по архитектура, строителство и геодезия |
| Работил | архитект, реставратор |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Дикиджиев |
| Майка | Кераца Висулчева |
| Петър Дикиджиев в Общомедия | |
Петър Стефанов Дикиджиев е български архитект, реставратор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]
Петър Дикиджиев е роден на 27 декември 1942 г. в град Скопие, Царство България,[1] където родителите му, художниците Стефан Дикиджиев и Кераца Висулчева, са пратени да учителстват. След края на Втората световна война, от 1945 г. нататък израства в Стария Пловдив. През 1967 г. Петър Дикиджиев завършва архитектурния факултет на ИСИ.[2]
Професионално развитие и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Привлечен е в ИПК, Национален институт за паметници на културата впоследствие като съосновател на пловдивска група с ръководител арх. Младен Панчев (проф., д-р по-късно, автор на градоустройството на АИРезерват Старинен Пловдив), 1969.[2] Проектант и методически ръководител на 70 обекта из шестте тракийски окръга в периода до 1985 г., измежду които дузина по-съществени са: Ламартинова къща, Балабанова къща, къща Бирдас, Данова къща, Чалъкова къща, къща Георгиади, къща Черноземски, къща Месробович, къща Хиндлиян, Славейкова къща и др.[3]
Специализира реставрация и консервация в Рим в ICCROM на ЮНЕСКО през 1975 г.[2] Поради тенденцията към имитация в реставрацията; както и поради обезлюдяването на Стария град и изселването на коренните стари семейства, приема назначение за старши съветник по архитектура и градоустройство в Министерството за градско развитие и жилища в Адис Абеба, Етиопия (1985 – 1989).[2]
После е архитект към етиопското Министерство на здравето до 1991 г., след което е изпратен от ЮНЕСКО в Кралство Бутан за построяване на 12 основни интернат-училища в стръмни терени, където работи от 1992 до 1995 г. вкл.
След 1999 г. се мести в Ню Йорк и работи на свободна практика.[2]
Съставител и преводач от италиански език на анализи от проф. Бруно Дзеви, събрани в книгата „Архитектурни предизвикателства“ (1984, „Наука и изкуство“).[2]
Публикува статии в списанията „Архитектура“ и „Музеи и паметници“, изнася доклади на конференции, пленери и биеналета.
През 1996 г. е приет в Международния съвет за паметниците и местата ICOMOS.[2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Балабанова къща, домът на Панагьотис Хадзи Лампси / Хаджи Лампша -
Интериор на Балабанова къща -
Къща Хиндлиян -
Стенописи в къща Хиндлиян -
Интериор в къща Хиндлиян -
Къща на Христо Г. Данов -
-
Чалъкова за СБЖурналисти -
Къща Ламартин преди промените -
Комин на къща Ламартин
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Изявени пловдивчани. Пловдив, Издателство ТАЛАНТ / ВУАРР, 2016. с. 367; стр.116 ISBN 978-619-203-173-2.
- ↑ а б в г д е ж Арх. Петър Дикиджиев, Съюз на архитектите в България, Дружество архитектурно наследство Архив на оригинала от 2020-11-29 в Wayback Machine.
- ↑ Писмо на Министерството на културата №PERSDI-P/24.05.2000 г.https://peterdikid.blogspot.com/2022/10/1969-85-list-of-tasks-heritage.html
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Буцев, Писмо до П., в-к Култура, бр. 19 (2857), 21 май 2010.
- Фотодокументи от 1972 г. на обекти на арх. Петър Дикиджиев
- ФотоАрхив Личен блог на арх. П. Дикиджиев
- KERATZA и "Априлското поколение" пловдивски художници (интервю за БНпТВ, 8 октомври 2013), YouTube, 2 май 2016
- допълнение към интервюто за БНпТВ, 8 октомври 2013), YouTube
- Няколко реставрации от арх. Петър Дикиджиев, филмирани, YouTube, 28 февруари 2020
