Петър Гребенаров
| Петър Гребенаров | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от януари 1946 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Живко Гребенаров |
Петър Живков Гребенаров е български общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Гребенаров е роден на 3 април 1902 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на дееца на ВМОРО Живко Гребенаров.[1] Постъпва в Съюза на македонските младежки организации а, през 1925 година става член на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година, е интерниран. След освобождението му започва работа в Македонската кооперативна банка в София и допълнително е управител на кино „Македония“ към Македонския културен дом.[2]
След като Нацистка Германия разбива Кралска Югославия през април 1941 година, заедно с Димитър Цилев са сред първите българи влезли във Вардарска Македония.[3] На 14 юни 1944 г. Петър Гребенаров се явява в щаба на 15 Битолска дивизия, заедно 31 възрастни и нито един младеж. След взаимно запознаване след 2 дни заминава за град Воден. Групата се придружава от Димитър Цилев. На 16 юни 1944 г. в двора на едно училище, където в присъствието на един германски С.С. майор се разпределят на 2 групи. Едната група от 7 души остава във Воден, а останалите заминават веднага за град Костур. Цилев запознава всички с целта на това пристигане и какво предстои да се прави. Петър Гребенаров виждайки обстановката, още на следващия ден се връща с Цилев в София. Така започва организирането на македонската доброволческа армия в Егейска Македония, позната в Гърция под името „Охрана“. Ентусиазмът на българското население е неописуем. [4]
След Деветосептемврийския преврат, през декември 1944 година, по време на удара срещу водачите на ВМРО, е арестуван. През 1945 година е съден по процеса на Дванадесетия върховен състав на Народния съд.[5]
До 1948 година лежи в секретния лагер на Областно управление 31 в Плевен без присъда, след това е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където умира.[6] Според друг източник безследно изчезва през януари 1946 година.[7]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 345, л. 91
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 345, л. 92-96, 97-100, 103
- ↑ Нанев, Сотир. Македония 1941 Възкресението, архив на оригинала от 26 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130926160331/http://bugarash.150m.com/bitolja.htm, посетен на 2 февруари 2011
- ↑ Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 10, 11.
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 345, л. 106
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин - никога повече комунизъм, том 4, стр. 237.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин-българската голгота, т. 3, с. 302.
